Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 5

Спрях.

Отпуснах се във водата, чувствайки се особено спокойна. Заля ме адски специфично усещане – че преживявам нещо ново и вълшебно.

Интересно е как едно малко момиче има импулс да разтвори половия си орган и какво силно желание има да (само)запълни празнината си. На физическо ниво не изпитвах удоволствие, но емоционално и психически бях доволна и съзнанието ми се рееше, омагьосано от необикновеното усещане.

В този момент изживяването ми бе грубо прекъснато от милата ми баба. Тя настояваше да влезе, за да ме изтърка с кесе, от което бялата ми кожа се зачервяваше и болеше.

Баба ми беше жена, напълно подвластна на моралните норми от близкото минало, вманиачена на тема чистота и ред. Вярна съпруга, разбира се. Бях заобиколена от „верни съпруги“.

Две баби, майка, леля… Сега си мисля, че дори да не са били чак толкова примерни, никоя от тях никога не беше загатвала по никакъв начин нещо друго. А не би ли трябвало женските хитрости (в секса и не само) да се предават закодирано като някакво вълшебно тайнство, „от ухо на ухо“, от поколение на поколение, както народните мъдрости и тайнствата при бракосъчетание, раждане, смърт?!

Защото, ако се замислим, верните жени не са щастливи жени.

Те са по-скоро преносители на сбъркани теории. И рано или късно съзнават колко са пропуснали, какви грешки са допуснали и каква огромна безсмислица е да робуваш на схващания, противоречащи на истината. И се стига до най-тежкото: горчивата равносметка, без шанс за поправка.

Всичко, засягащо сексуалността, научих сама – по най-различни начини. Никога никой не ми беше разказвал реалистична история, нито обяснявал откъде идват бебетата. Майка ми казваше, че са й били инжекция, от която съм се създала в корема й, а после го срязали, за да ме извадят. Разбира се, вярвах в това.

Истината чух случайно, на пейка пред блока. И тук влизаме в историята за първия ми оргазъм, отново в ранна детска възраст…

Първият оргазъм...

Скоро след експеримента с четката за зъби се случи неизбежното.

В този период се чувствах нещастна и често плачех. Тогава бях пълничка и другите деца ми се подиграваха. Да се прибера разплакана, наречена „свиня“, „прасе“, „бъчва“ и т.н., беше ежедневие за мен. Налагаше се майка ми и баба ми да ме успокояват.

Дълбоко и искрено исках да бъда слаба, това се превърна в комплекс и в най-голяма мечта за този период от живота ми. Но колкото и да исках, така и не знаех как. Имах огромен апетит.

Да се тъпчеш с храна, която не е нужна на организма ти, е симптом. Чрез храната вероятно съм се стремяла да запълвам липсите си, да компенсирам едно чрез друго. И оргазмите, които се научих да си доставям, бяха същото – късчета щастие и топлина, своеобразно бягство, така хубава наслада...