Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 3

Ема Томова

Като малка мечтаех да бъда специална за някого.

Копнеех да бъда толкова ценна, важна, различна, единствена и уникална, че това се превърна в комплекс през част от живота ми. В периодите на остра нужда да се чувствам специална аз всъщност бях объркана и обичайно пренебрегвана от баща си, един от хората, които трябваше да бъдат опора за мен. С придобития опит и самоувереност, набавяни чрез сексуалните ми преживелици, аз разбрах колко е относително да си специален. Специален за някого – как? Колко? За какъв период от време? Възможно ли е това да е обичайно състояние или е само кратко изживяване?

Истината е, че мъжете ме усещаха и възприемаха по необичаен начин, защото чувствеността ми в секса беше извънредно силна, освободеността ми – изненадваща, желанията ми – нестихващи. Казваха ми, че не са срещали жена като мен.

Рядко имах нужда от романтика – случваше се, когато ми беше спокойно отвътре. Повече ме привличаха развратните игри, които настройваха съзнанието на перверзна вълна и разкриваха първичността, истината за самите нас. Защото колкото и роли и маски да използваме, дълбоко в нас (като скрит подводен камък) живее зоната на несъзнаваното и властва в живота ни. Порочното във възбудата и нейните вариации са верният показател за това какви наистина сме.

Усещах, напипвах и проумявах сексуалността на хората, паралелно с това ги отключвах на много нива и по този начин те ме чувстваха близка, отпускаха се в компанията ми и ме търсеха отново. Постепенно овладях специфичното умение да провокирам животинското в мъжете. Истински се наслаждавах, дори повече – „захранвах“ се от това.

Можете ли да си представите една жена да бъде грижовна майка, обожаваща децата си, а в същото време да е зависима от усещането да бъде ползвана като мръсна курва? И още – много чувствителна, нежна, женствена, но и порочна мръсница? Способна да плаче заради тъгата на Малкия принц и обичаща да я чукат грубо часове наред, докато изпълнява куп развратни желания?

В моята същност се поместваха основите на истинната женскост – любов, топлина, грижовност, състрадание, милосърдие, ала и студенина, стихийност и ярост. Всяка жена има сексуалност, но малко жени умеят да я покажат, да извадят на светло мрачните си похотливи желания и да надскочат влиянията на възпитанието, средата и нормите на общността изобщо.

Не се страхувах да скъсам със стереотипа, дори напротив – исках именно това, имах нужда да го правя. Но се налагаше да се случва тайно.

Разбира се, „плащах“ за страстите си.

Цената бяха маските, които носех непрестанно, и двойственият живот, който водех. Аз съм умна, образована, привлекателна, с привидно подреден живот. Но истината е, че тайно бях и друга, доста различна от обичайния модел на жена.

Има и други такива жени по света, това е несъмнено, но малко от тях биха описали преживелиците си, или най-малкото не биха ги предали с нужния стил. Въпросът е не толкова в това какво се пише, а как се пише.