Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 35

Ема Томова

Камен поспря, после леко продължи. Скоро целият му дебел чеп беше в задния ми отвор.

– Чукай ме – едва прошепнах…

Той внимателно го измъкна почти до края. Анусът ми веднага се стегна и  трябваше наново да ме разтвори. Навлезе пак и забърза.

След седем-осем по-мощни тласъка се разтегнах и ме връхлетя едно особено удоволствие, а  мускулите ми конвулсираха. Виках в оргазмено-аналния си унес.

Тогава той го извади, обърна ме и ми даде да смуча с уста. Топлата сперма веднага заля поднесените устенца, напълних се, преглътнах – сладка, мека, вкусна. Погледнах го в очите – той ме наблюдаваше с премрежен поглед и се топеше в наслада.

Проснахме се на леглото, размазани и щастливи.

Всяка следваща среща с него беше страхотна.

И не само това – беше изцеждаща.

Чукане до пълно изтощение.

Рядко се случваха такива чудеса.

След среща с Камен краката ми омекваха, а между бедрата дълго чувствах пулсиране, изтръпване и претъркване. Но този дискомфорт (ако въобще беше дискомфорт) никога не ми беше неприятен – напротив – напомняше ми как бях изчукана като мръсна курва, нещо като въображаемо перверзно жигосване, което туптеше и сигнализираше, и това усещане ме изпълваше с твърде силна енергия.

Осъзнах, че съм зависима от тези изживявания. Ако дълго време не получавах „дозата“ си, ставах напрегната, нервна и недоволна. Някак прогледнах, вече по доста по-зрял начин, че само и единствено когато получавам развратните си удоволствия, съм щастлива, спокойна и удовлетворена.

Различно беше и друго – предпочитах да е по-рядко, но да е качествено. Също така се въздържах от мастурбиране.

Исках да трупам желания и сексуална енергия, за да успявам да свърша по-лесно с мъжа и да го даря с оргазмите си – да изживявам онази красива „малка смърт“ заедно с човека, заслужил това.

Това бяха доста нови неща за мен.

От време на време Камен споделяше желанието си да ме гледа с друга жена. Умееше да представи нещата така, че да се чувствам специална за него, а другата просто да бъде част от игра, като гостенка.

Тогава нямах зрял опит с жена (изключвам детската игра, за която разказах, както и една целувка в тийнейджърските години, следствие на добро настроение и алкохол). Камен предпочиташе аз сама да намеря жена по мой вкус. Умен ход. Аз пък исках да избера такава, която ще му хареса.

Понеже няма нищо случайно в живота, тъкмо тогава една дама настоятелно ми пишеше в сайт за запознанства. Твърдеше, че търси забавления с двойка (много по-късно разбрах, че такива жени се срещат рядко).

И точно когато поредното чудо в живота ми щеше да се случи, емоцията трябваше да бъде отложена... забременях за втори път.

Не беше случайно, бяхме го обсъдили и планирали със съпруга ми, макар че не го исках точно в този момент. Дължах му го обаче. Вероятно несъзнателно съм искала да му се реванширам заради забежките си.

Важно е обаче, че никога не съм имала дори импулс да го заменя, да бъда с друг в живота си. Макар че, признавам, срещах мъже, които биха ми осигурили много по-добро съществуване...