Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 124

Отлепихме се един от друг – станах, взех душ по най-бързия начин, облякох се и си тръгнах. През цялото време докато се оправях, Чудовището ме зяпаше с ледените си очи. Може би искаше да общуваме, да свали маската, да поговорим малко. А може би не.

Трябваше да спазим уговорките си и аз си отидох, без да знам кой всъщност се криеше зад маската на Звяра.

Финални думи

Човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, и да успее да намери баланса в себе си.

Много усилия ми костваше, много време, размисли и осмисляне, докато съумея да опозная истинската си същност и да заживея добре в кожата си. Както стана ясно, нищо не се случи лесно и безболезнено. Но за награда получавах неземна наслада.

С историите и анализите си исках да покажа колко специална, безценна и неповторима е моята сексуалност. Как ме изпълва, запълва, допълва и дори препълва. И как се нуждае от любов и обгрижване, от храна и вода.

Тя е свръхсилата на живота ми, движеща ме напред – по трънливи гъвкави пътеки, осеяни с мрак и страх, неизвестни пътеки, но и изпълнени със засищащи оргазми, вълнения, влудяващи емоции, удоволствия.

Често съм се питала дали извънредната ми страст за секс и перверзии е нещо, което мога да… подмина, т.е. да потисна, пренебрегна, да не отприщвам. Един вид да си самозабраня, да сложа „запор“ на фантазиите и да насоча енергията си в други посоки, не по-маловажни в живота.

Да, можех.

И го правех.

Но винаги до време и само за известен период.

Рано или късно похотливото червейче започваше да гризка съзнанието ми като сладка ябълка и колкото повече се въздържах, толкова по-лакомо ставаше то.

И ето че аз отново се прераждах – обръщах се към себе си, насочвайки внимание към ненаситните желания в мен. Свалях кожата си като змия и намирах истинския си Аз, влизайки в някой перверзен сюжет и изживявайки докрай емоцията.

Драмите, безсънните нощи, вътрешната борба секнаха именно когато разбрах, че това съм Аз и че не само не мога да избягам от развратната си природа, ами е напълно излишно, безсмислено и битката би могла да ми поднесе само коварни капани, от които измъкване няма. Защото неудовлетвореността и задържането са до един момент и просто изведнъж гръмваш, но не знаеш в каква посока ще се взривиш и дали няма да е в по-грешна или дори фатална.

С всичко написано не се стремя да получа нечие одобрение или неодобрение. Исках да покажа различните лица на сексуалните емоции, множеството аспекти на чувствата, които ни носи сексът, и най-вече какво отключва, предизвиква и освобождава дълбоко вътре в нас, особено в несъзнаваната ни зона.

Защото чукането на мозъци и тела не е това, което изглежда.

То е много повече. Извънредно повече.

Нима е било случайно четенето на приказки с отвлечени от змейове моми като дете и буквалната завист, която изпитвах към героинята? Нима не са отключвали нещо дълбоко в мен? И нима всеки от нас няма подобни изживявания от ранна възраст?!

Както вече споменах, перверзията е онова човешко състояние, което показва истинската ни същност, неподвластна на възпитанието, задръжките, нормите и цензурата.