Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 112

По същия начин идеята и видът на люлката се загнездиха в съзнанието ми и подхранваха дълбоко любопитство. Исках да съм на мястото на жената в анимационното порно филмче.

Няколко пъти споделих това свое желание на Сър Д.

Припках като сърничка към мястото на срещата ни.

Той ми отвори вратата, качих се в колата и хванах ръката му, после сложих глава на рамото му – знак, че искам да ме гушка. Потеглихме.

– Готова ли си за изненадата? – попита ме той.

– Оу, да, да! – изчуруликах аз и сърцето ми трепна.

Той се усмихна.

Паркира пред блока, отвори ми вратата и ми подаде ръка. Влязохме и страстно го награбих в асансьора. Прокарах ръка надолу и погалих топката, която скоро щеше да се превърне в прекрасен сочен твърд пенис. Влагата в гащичките ми беше проверена от него и констатирана с едно нежно „Мммммммм“.

Слязохме и отключи вратата.

Минахме коридора, влязохме в стаята и... ахнах!

Люлка!

Бях зашеметена от прекрасната изненада! Гледах като малко дете, получило бленувана играчка. Той се радваше на реакциите ми.

Приближих и пипнах дебелите кожени каиши, висящи от тавана, на който бяха пробити дупки и монтирани железни халки. На халките се държаха въжетата, които пък държаха каишите. Имаше общо три много плътни каиша, а отделно из стаята забелязах и други промени. Зад люлката бяха пробити още две халки, високо на стената. Вероятно биха служили за връзване и за висене. Като увиснало на кръст тяло...

При леглото забелязах монтирани нови каишки – за китки и глезени, съответно в горната и долната част на леглото. Имаше и висящи въжета от още няколко места, на мен ми изглеждаха небрежно разпилени. Това обаче беше само привидно, защото всяка брънка имаше своето място, значение и функция.

Стаята вече съвсем приличаше на магическо пространство за игри и занимания, подчиняващи жената. Може би като паяжина, в която попадаш като плячка и от която можеш да се измъкнеш само с позволението на командващия.

Зяпах в захлас, а очите ми светеха. Ето за какво се държах, когато почти колабирах с вързани очи!

Метнах се на люлката, повдигнах тяло нагоре, стъпвайки на земята, и се пуснах – люшнах се силно, държах въжетата и отпуснах глава назад. Косата ми се вееше.

Люленеето е мини полет, не стъпваш на земята, а се рееш във въздуха. Еднаквостта и ритмичността на движенията успокояват, имаш чувството, че мама те приспива. Точно това е най-важната асоциация – люлеенето е завръщане в прегръдката на майката, несравнимо топло, сигурно, любимо усещане. Допирът на новороденото до майчината гръд – докосването на кожата, чуването на сърцебиенето й, успокояващото притискане в нея – е първият усет на човека за любов в този свят; първото доказателство, че не е толкова страшно; първият импулс за уют и удоволствие.

Разбира се, подобни трепети работят много надълбоко в нас, в несъзнаваното поле. На повърхността просто изпитваме емоции за наслада, които търсим пак и пак, както е присъщо на човешкия индивид.