Читать «Пенрик» онлайн - страница 433

— Митницата вече е затворила. Ще се качим на кораба утре.

— Това може да се окаже проблем — каза Боша.

— Да. — Пен прехапа устна. — Но всички пътници минават през митницата, а ние трябва да изиграем ролите си докрай.

Явно нямаха друг избор, освен да се примирят с поредното забавяне, помисли си умърлушено Найкис. По всичко личеше, че я чака още една безсънна нощ.

Пен беше наел стая от другата страна на коридора за тримата мъже, но Икос поостана още при Идрене и Найкис. Трябвало да поеме новия си обект още преди две седмици, но бригадата му щяла да се справи и без него в началото. Разбраха се да си вземат довиждане на следващия ден, в странноприемницата, после Икос и Боша да ги последват на разстояние до пристанището и да изчакат, докато корабът не отплава.

Говориха си още дълго, докато Икос не започна да клюма. Накрая майка му го прати да си ляга с целувка, каквато той не беше получавал от четиригодишен. И двамата се усмихваха щастливо. Найкис често си мислеше, че след дългата пауза отношенията на Икос с майка им са станали някак по-простички, а не по-сложни, поне в сравнение с нейните. Не би трябвало да му завижда за това, нали?

17.

Призори Пен и другите двама мъже отидоха в стаята на жените — за закуска и Боша да довърши попълването на документите. Багажът беше готов, но Найкис извади храмовите ширити на Пен от лекарската му чанта и ги погледна колебливо.

— Митничарите може да претърсят багажа ни. Дали да не ги скрием другаде, Пен?

Пен въздъхна и ги взе.

— Май е по-добре да ги оставя тук. Ще ми дадат други, когато се приберем у дома. — И кога беше започнал да мисли за Орбас като за свой дом? Точно за Орбас! — В момента е по-важно да скрием, че съм храмов магьосник, а не да доказваме обратното.

Боша повдигна здравия край на устата си в подобие на усмивка и каза:

— Дай ми ги за секунда. — Пен му ги подаде с известна неохота и Боша взе да оглежда специфичния им възел. После дръпна оттук-оттам със сръчните си пръсти и панделката се разпадна на един дълъг ширит. — Мадам Катаи, бихте ли седнали тук? — И посочи високото столче.

Найкис изпълни молбата му и изви любопитно очи. Боша взе четката от куфара и се зае с косата ѝ. Идрене се приближи да види какво прави евнухът. След няколко минути косата на Найкис вече бе вдигната в сложна прическа от черни къдри, придържани от храмовия ширит на Пен в ролята на обикновена панделка.

— О, колко хубаво стана! — възкликна Идрене. „Права е“, помисли си Пен.

Найкис се усмихна и посегна предпазливо към прическата, сякаш очакваше косата да се разсипе между пръстите ѝ, но нищо такова не се случи.

— Много умно, майстор Боша. Благодаря!

— А аз ви моля да насърчите генерал Арисайдия в намеренията му към лейди Танар, мадам Катаи.

— Значи го одобрявате за нея? — Усмивката ѝ не се промени, но Пен можеше да се закълне, че Найкис е наострила слух да улови и най-малкия нюанс в отговора на въпроса си. Защото при Боша нюанси да искаш. А и мнението му по въпроса тежеше много повече от очевидното.

— Мнозина душат около нея и повечето са неподходящи — каза той и потри тила си под бялата плитка. — А напоследък се е запалила да изучава навигация по звездите. Един от морските капитани на лейди Ксаре ѝ дава уроци и двамата висят с часове на покрива всеки път, когато човекът дойде в имението да докладва за курса си. Ако Танар не се омъжи за брат ви или за друг достоен мъж и не насочи енергията си към отглеждането на деца, следващата ѝ страст, опасявам се, ще е я прати на някой от корабите на лейди Ксаре да чиракува за офицер. А ако старата дама се запъне, лейди Танар като нищо ще избяга и ще стане пиратска кралица.