Читать «Пенрик» онлайн - страница 420

— Ще разкаже той, къде ще иде — измърмори тя и Пен разбра, че са се отървали, и даде знак на Икос да продължи.

Седониецът го стрелна с поглед, който казваше, че Суракос няма да е единственият, който ще дава обяснения, после се зае отново с въжетата и куките. Хекат отиде да надзърне в празното пространство между своя балкон и следващия, който беше и последният в редицата, слава на боговете.

— Това е най-странното нещо, което съм виждала — каза тя. — Защо изобщо го правите?

— В момента ли? За да изведем двама мъже от място, където нямат работа, по възможно най-експедитивния начин. И с най-искрени извинения, повярвайте ми.

— Видяхте ли онази чайка?

— Каква чайка? — попита невинно Пенрик.

Жената го изгледа убийствено. Точно така го поглеждаше преди години и главната готвачка в имението Джуралд точно преди Пен да признае участието си в изчезването на някой липсващ сладкиш. После готвачката го перваше през ухото и мушваше още едно парче сладкиш в ръката му, преди да го натири от кухнята.

— Сура и това ли ще ми обясни?

— Ако го видя, непременно ще му заръчам да ви каже — обеща Пен.

Залюляха се извън полезрението ѝ, като я оставиха да се взира в перото от чайката.

Стигнаха до последния балкон и там стана ясно какъв е планът на Икос за последния етап — спускането към молитвените стъпала. Планът, оказа се, надминаваше и най-лошите очаквания на Пен. Идеята беше Икос да отпусне въжето му и да го залюлее на него като махало, така че Пен да „заобиколи“ с люлеене двайсетината стъпки изпъкнала скала до стъпалата за поклонничките, преди те да се скрият от поглед на път към задната вратичка, която до неотдавна беше част от собствения му план за бягство.

— Спокойно, няма страшно — прошепна строителят на мостове. — Само гледай да не се изхлузиш твърде рано от люлката. Иначе ще трябва да пробваме пак.

Пен успя на третия път. Дездемона врещеше, че искала още една чайка, но той ѝ изшътка да си наляга парцалите.

Последва напрегната пауза, докато Икос висеше под балкона и се занимаваше с въжетата и куките на зловещото си приспособление. Следвайки дадените му инструкции, Пен откачи своята люлка от двойното въже и закачи куката му за един шарнирен болт, набит в скалната стена. Въжето се опъна и Икос се спусна по него с все нещата си. После строителят разкачи всичко и нави с опитни движения въжетата, докато и последното не се изниза от основата на балкона, заличавайки всяка следа от придвижването им. Накрая Икос успя да измъкне и шарнирния болт. Остана само анонимна четвъртита дупка. И да имаше други такива дупки в скалата, Пен не ги видя.

После се забавиха още, докато Икос скатае грижливо нещата си в стегнато и възтежко руло. Сигурно точно в този вид бе донесъл приспособлението си дотук и после го беше сглобил в мрака. На Пен му идеше да грабне всичко от ръцете на Икос и да го метне в морето, но Рухия успя да надвика многогласните врясъци на Дез в главата му и заяви, че било по-добре да не оставят излишни улики. До същия извод явно бе стигнал и строителят на мостове.