Читать «Пенрик» онлайн - страница 401

Тя вдигна глава, очите ѝ горяха в треска.

— Значи го разбираш?

— Да го разбирам? — изсумтя Пен. — Със същия успех бих могъл да изпия морето. — Дали ѝ завиждаше?… Може би.

Тя преглътна и попита:

— А ти за какво се помоли?

— Покайвах се. Предимно. И най-унизително. Онзи гоблен си е чиста проба заплаха.

Найкис се опита да преглътне смеха си и в резултат само изпръхтя през нос.

— Недей да… не ме карай да…

— Напротив. Радостта е страничен ефект от срещата с Тях. Известно време ще се излива през теб, искаш или не.

— О… — Тя вдиша дълбоко, изправи се и приглади дрехата си. — И ти живееш с това постоянно?

— Не постоянно, белият бог да не дава. Много рядко. Иначе не бих оцелял.

— Как изобщо си запазил разсъдъка си? — Сви устни, после се усмихна. — О. Май току-що отговорих на собствения си въпрос.

— Стига, стига. Бъди добро момиче. — Не успя да сдържи усмивката си. Нейната бе наистина заразителна. Посегна и изтри нежно последната сълза от бузата ѝ. Не избърса ръка в полите си. Чувстваше се като алчно дете, което е откраднало парче сладкиш от чинията на сестра си.

„Добре де, може би не чак алчно. Може би само гладно.“

Погледнаха към двора. Вместо да плуват в кръглия басейн като делфините, които го красяха — за което не бяха получили разрешение, — сега четирите момичета цапаха в коритото с вдигнати поли и весели писъци. Бяха вир-вода. Изути сандали се търкаляха навсякъде. Майка им и дяконката ги гледаха и се смееха.

— Измислила бях сложен предлог да попитаме накъде е гардеробното — каза Найкис, — но май няма да се наложи. Да тръгваме, а?

— Хайде.

Тя хвана под ръка високата си приятелка — направи го естествено, без да се замисли, отбеляза си Пен, — и двамата хлътнаха тихичко в сенките на следващата сграда.

— Откъде да започнем? — каза Пен.

— Мен ли питаш? Богинята не ми даде карта.

— О, Те никога не дават — въздъхна Пен. — И това е друг знак, че са те докоснали.

Найкис най-сетне събра смелост да го изрече на глас, макар и много тихо:

— Мисля, че Тя ме благослови.

— Това е чудесно.

Найкис се умисли, после кимна кротко и попита:

— Е, имаш ли някакъв план?

Той сбърчи колебливо нос. Стигнали бяха до друг вътрешен двор, стояха и се оглеждаха.

— Според Боша вероятно държат майка ти в някоя стая откъм морето, където достъпът отвън е най-труден. Горните четири-пет етажа имат балкони, което би улеснило влизането. Или излизането. Значи едва ли я държат там. Мисля да започнем от приземния етаж в източния край. Ще надзърнем тук-там и току-виж сме намерили нещо интересно.

— А ако ни спрат?

Основателен въпрос. Мястото не беше безлюдно, жени вървяха по коридорите и пресичаха вътрешните дворове, но до една бързаха по делата си и почти не поглеждаха към двете поклоннички, възприемайки ги като част от пейзажа.

— Онази твоя история с гардеробната може и да влезе в работа. Един вид резервен план.

Стигнаха до по-сумрачните вътрешни коридори и Пен вдигна зелените очила на главата си под шала.