Читать «Пенрик» онлайн - страница 399

Една дяконка, явно натоварена да стои на пост край извора, стана от каменна скамейка под един портал и тръгна с усмивка към тях.

— Вярваме, че е чудо на Дамата. Допреди четиристотин години това място е било суха и тъжна скала насред нищото. Изворът се появил след земетресение. Жителите на Лимнос забелязали нов водопад и дошли да видят какво става. Оттогава празнуваме тук благословията на Дъщерята. — Подкани ги с приятелски жест. — Отпийте, ако сте дошли с добра воля, и се помолете с Нейната пречистваща вода на устните си. — Ръката ѝ посочи към редица красиви молитвени килимчета от другата страна на извора. Възрастна жена със синьо шалче на врата тъкмо се изправяше след молитва с ведро изражение.

Найкис взе протегнатия ѝ черпак и се поколеба. Дяконката я подкани с тих глас и усмивка:

— След лодките и дългото изкачване повечето гости ожадняват. Можете да пиете до насита.

Найкис се усмихна благодарно и направи точно това. Пенрик я наблюдаваше предпазливо. Водена от импулс, Найкис загреба от водата и му подаде черпака. Той кимна признателно и изпи водата на един дъх.

Изтриха устни, после тръгнаха към молитвените килимчета под погледа на дяконката. Пенрик спря колебливо за миг, после се сгъна и не просто коленичи, а се просна по корем с разперени ръце в поза на най-смирена молитва. Найкис коленичи с лице към чистия фонтан и протегна ръце с разперени пръсти.

Покрай всичките си тревоги така и не се беше замислила каква молитва да отправи към богинята. Главата ѝ беше празна. Не беше редно да се преструва, точно сега, когато водата на свещения извор още студенееше по устните ѝ. Не беше задължително да си девица, за да се молиш тук, достатъчно бе някога да си била девица. „Защото боговете са пестеливи.“

„А понякога и милостиви.“

Дали да не се извини на богинята за това богохулно нахлуване? Дали Тя нямаше да погледне снизходително на простъпката им, щом целта им беше да развалят една много по-тежка обида, да освободят жена, държана против волята си в свещената обител на Пролетната дама?

„Не!“ Това беше богинята, а не дук Джарго. Тук Найкис не би могла да се пазари, нито да моли за услуга. Дворът със свещения извор не беше пазарище. Нямаше начин да сложи цена на онова, към което се стремеше.

„И няма нужда, дете.“

Найкис трепна, защото не беше сигурна чия е последната мисъл.

„Щерко на пролетта. Нямам грях към Теб и не за прошка се моля днес. Дойдох да направя онова, което би направила всяка дъщеря за майка си. Полагам действията си като приношение в краката ти, защото е редно да даваме на боговете най-доброто от себе си. Постъпката ми не е оскърбление към Теб.“

И разбра, че това е самата истина.

Пенрик въздъхна, надигна се да седне, после лицето му изведнъж се изопна.

— Защо плачеш? — прошепна той.

— Плача ли? — каза Найкис. Вдигна ръка към страните си и усети, че са мокри. „Връщам водите на Щерката?“ Главата ѝ, сърцето ѝ преливаха, едно различно усещане за пълнота я топлеше отвътре. — Добре съм.

— Мога да…

Тя посегна да стисне лекичко ръката му, после сложи пръст на устните му да ги смълчи.