Читать «Пенрик» онлайн - страница 398

Имаше сцена как войниците дебаркират в заливчето и разграбват селце досущ като сегашното. Обсадни стълби и дим. Пищящи жени в лапите на побеснели мъже. Имаше го и свещения извор, и богинята, която ронеше сълзи над него. Лицето ѝ беше изобразено съвсем бегло, дотолкова, че приличаше на размазано петно — в Седония дебатът за нематериалното изражение на божественото беше стигнал до крайности, — но нещо в стойката ѝ успяваше да предаде дълбока емоция. Към края на гоблена множество изобразени с подробности мъжки фигури се гърчеха в агония и повръщаха червено. Доста червени конци бяха отишли за тази сцена.

— Не подозирах, че една бродерия може да изразява толкова враждебност — промърмори Пен. — Но пък посланието е повече от ясно. — Облиза нервно устни.

Последната сцена отново показваше богинята, този път усмихната доволно при вида на димящите клади и повторното съграждане на манастира. Пен дълго се взира в изображението. Накрая направи свещения знак, като задържа длан върху челото си за Дъщерята, после докосна устни за Копелето, пъпа за Майката, слабините за Бащата и сърцето за Сина, поклони се и докосна още веднъж челото си.

А после потупа два пъти с палец устните си да измоли късмет от своя бог, макар че късметът на Копелето можеше да бъде в еднаква степен и добър, и лош. Пенрик явно никога не забравяше, за разлика от мнозина, че е получил силите си назаем от белия бог, комуто рано или късно ще трябва да се отчете.

Това прозрение ѝ дойде неочаквано и Найкис стрелна с кос поглед спътника си. Отначало го беше мислила за лекар, после разбра, че е магьосник, а той, оказа се, беше в същата степен и свещен. Изглежда, не беше отчела достатъчно тази трета колона на сложната му природа.

Галерията ги отведе до стълбище от синкав гранит и оттам до вътрешния двор със свещения извор, който бяха видели на гоблена и който се оказа много по-впечатляващ в действителност. Двамата с Пен набиха спирачки и зяпнаха.

От центъра на бял мраморен басейн с диаметър седем-осем стъпки извираше вода, прозрачна и светла. С огромен дебит. Изливаше се от пет големи чучура, изпълваше басейна, а канали я отвеждаха в различни посоки към сградите на комплекса. Сигурно оттук се захранваха с вода баните и пералните помещения на манастира. Единият чучур изливаше вода в нещо като умивалник със закачени сребърни черпаци. Оттам водата продължаваше към мраморно корито с красиви релефни изображения на богинята, където поклонничките, търсещи цялостно изцеление, да се потопят.

Песента на водата беше единственият звук в притихналия двор, ако не се броеше далечното чуруликане на птички. Беше някак странно, че едно така светло, така напечено от слънцето място може да се усеща свещено като потънал в сенки храм, но ефектът беше наистина умопомрачителен.

— Как стига всичката тази вода тук, горе? — прошепна Пен.