Читать «Пенрик» онлайн - страница 394

Бяха се снабдили с тънките поклоннически шалове в синия цвят на Пролетната дама, които се продаваха на една сергия при кейовете на Гуза. Боша беше увил с шала главата си под шапката и сега надигна тънката материя да изгледа намръщено Пен, преди да я спусне отново пред лицето си. С тъмните си дрехи, че и с ръкавици на ръцете, евнухът видимо страдаше от жегата и се чувстваше крайно неудобно.

— Искаш ли си очилата за малко? — предложи тихо Пен.

— Не — измърмори Боша. — Не излизай от образ, иначе ще провалиш пиесата.

„За това е прав“ — каза Дез.

— Не си бях дал сметка какво изпитание ще е за теб това пътуване. — Яркото утринно слънце се отразяваше във водната повърхност и би изгорило жестоко кожата на евнуха, ако не бяха дрехите. Пен не знаеше доколко помадата на Танар ще защити собствената му светла кожа.

— Рожденият ден на сестра ми е късно през есента. Тогава слънцето е по-поносимо за мен.

Найкис седна от другата страна на Пен. Беше напрегната и сякаш ставаше все по-напрегната с всяка следваща миля. Пен я сръчка леко с лакът като един вид мълчалива утеха и тя се усмихна бегло и само за миг.

Капитанката излая няколко заповеди и лодката пристана. Платното се завъртя като параван и им показа за пръв път островния манастир на Дъщерята.

Пен вдигна поглед. И още. И още. Долната му челюст увисна.

— Петимата богове да ме пазят — прошепна той.

Погледната от морето, скалната стена се издигаше толкова нависоко, че сивите каменни сгради на върха ѝ, покрити с избелели синкави плочи, приличаха на архитектурен макет, кацнал върху колоната на исполински храм.

— Сигурно е високо поне хиляда стъпки — възкликна той.

— Горе-долу толкова — каза Боша и повдигна отново воала си да погледне.

— Как стигат хората дотам?

— В скалата са изсечени стъпала, серпантини. Оттук не се виждат, защото още сме далече. Повече от две хиляди стъпала и всяко едно е молитва.

— Да бе, молитва. Последните със сигурност провокират проклятия! — възкликна Пен.

Боша го остави още миг-два да се гърчи в ужас, преди да добави небрежно:

— А може и да платиш на някой магаретар да те преведе по пътя от селото.

Пен го изгледа с искрено възмущение.

Отвърна му вече познатата му саркастична усмивка на Боша.

— Чувал съм, че макар и рядко, някои търсещи опрощение поклоннички изкачват стъпалата. На ръце и колене. Което е продиктувано не толкова от смирение, колкото от силен страх, защото няма перила. На места стъпалата са толкова тесни, че двама души не могат да се разминат, без да пропълзят един връз друг.

— Ще заложим на магаретата — отсече Найкис.

— Добро решение.

— Не виждам как такива безсмислени подвизи могат да впечатлят боговете — каза замислено Пен, вперил поглед нагоре. — Та те са навсякъде по всяко време все пак. В семинарията ни учеха, че ползата е повече за молителя, отколкото за божествената му публика. Въпросът е дали определено действие изпълва човек, или го изпразва, отваряйки място за бога. Същият ефект може да се постигне, ако седиш в тиха стая. А може да изкатериш две хиляди стъпала на четири крака и да пееш химни, без да постигнеш нищо.