Читать «Пенрик» онлайн - страница 395

Боша го изгледа с любопитство.

— А на теб може ли да се случи? Понеже си свещен и прочие.

— Не. Магьосниците по правило са пълни догоре. — Пен въздъхна. — Това създава сериозно неудобство, между другото, и за мен, и за моя бог. Търсенето на околни пътища може да е влудяващо.

Дърветата по върха на скалите приличаха на стръкчета магданоз. Човек трябваше да се вгледа и да преброи катовете прозорци и дървени балкончета, за да осъзнае колко големи са самите сгради на комплекса, цели седем-осем етажа над каменната основа.

— Изненадан съм, че не са превърнали комплекса в императорска крепост — каза Пен.

— Преди време е бил крепост — каза Боша. — Не седонийска обаче. Един от враговете на империята го превърнал в такава. Преди двеста години. В манастира има голям гоблен, който разказва историята. Всички поклонници се тълпят да го видят.

— И каква е историята? — попита Пен.

— А. Метнали стълби през клисурата и подложили свещенослужителките на обичайните изнасилвания, клане и робия. Само седмица по-късно целият гарнизон се натръшкал от чума. От хилядата мъже оцелели само тринайсет. Смятат го за чудо на Дъщерята, отмъщение за нанесената ѝ обида. Оттогава манастирът не е щурмуван.

Найкис каза тихо:

— Или някоя много гневна жена е отровила свещения извор.

Загрозените от белег устни се разтеглиха.

— Не бих се учудил.

— Или и двете — каза замислено Пен. — Две в едно. Казват, че боговете нямат други ръце освен нашите. — Протегна ръце и раздвижи пръсти.

— На моите да не разчитат — изръмжа Боша и спусна синия воал пред лицето си.

10.

Когато лодката им пристана и пътниците прецапаха последните метри до брега, Найкис не знаеше кое я измъчва повече — морската болест, сърдечните бодежи или носталгията по дома. Или всичко това накуп. Раменете ѝ така се бяха вдървили от напрежение, че се чувстваше като гипсова статуя, чиято глава може да се отдели от най-лекото почукване. Когато стъпалата ѝ най-после усетиха чакълестия бряг, си пое въздух издълбоко.

Пенрик в ролята на Рухия посегна и стисна ръката ѝ.

— Всичко ще е наред.

Нямаше нито една разумна причина да вярват в това. Доколкото ѝ беше известно, магьосниците не бяха ясновидци. Но Найкис все пак раздвижи леко врат, без главата ѝ да се катурне.

Боша изчака малко, преди да слезе от лодката, но така или иначе всички тръгнаха през селото към обора с магаретата. Найкис и Пен свърнаха зад последната варосана къща, където изчакаха Боша и му връчиха багажа си, освен една торба със сабото на Мира, туниката и панталоните на Пен и плик с обяд най-отгоре, както за прикритие, така и с по-практично предназначение.

— Къде ще ни чакаш? — попита Найкис. — Видях само една кръчма в селото.

— Няма да е тук — отвърна той. — Пренаселено е. Малко по-нагоре има една пътечка и дълбоки пукнатини в стената. Ще изгоня змиите и ще ви чакам там, на сянка и хлад. Няма как да слезете по пътя, без да ви видя.