Читать «Пенрик» онлайн - страница 393

Общежитието на Дъщерята в Гуза предлагаше подслон на благочестивите пътници и се славеше като най-чистото, най-евтиното и най-безопасното място за нощувка в селцето. Пен обаче предпочиташе да не подлага на изпитание дегизировката си в теснотията на обща женска спалня, където богинята нямаше да е единствената възмутена, ако станеше беля. Затова Боша ги остави пред една странноприемница, която рядко се посещаваше от моряци, и отиде да намери конюшня за коня и каруцата на лейди Ксаре.

Пен се беше надявал да наеме три отделни стаи, но бързо откри, че ще има късмет, ако намери и една. Стаичката в таванското помещение побираше креват и сламеник на пода, и кажи-речи нищо друго. Рухия го посъветва да вечерят със сандвичи в стаята, вместо да рискуват с топла храна в общото помещение долу, и Найкис се съгласи без възражения. Когато Боша се върна, тримата си спретнаха нещо като пикник. Пен подозираше, че евнухът е свикнал на богатото меню в имението и често се храни на една маса с господарките си, но сега не каза и дума по повод простичката храна.

А после се стигна до проблема с леглата, което подсети Пен за бягството им към Орбас в компанията на Аделис. Найкис, свикнала с този вид спорове и отегчена до смърт от тях, бързо реши въпроса, като легна на сламеника, а двамата мъже прати на кревата.

— И хич не ме гледайте като петгодишни дечурлига, които не искат да си изядат зеленчуците — добави троснато, преди да са възразили. За щастие Боша явно бе свикнал да приема заповеди от ядосани жени. Това сигурно щеше да се превърне в най-странната нощувка в живота му, но Пен беше толкова уморен, че заспа като пън броени минути след като се пъхна под чаршафите.

На сутринта не можа да прецени дали Боша е успял да поспи. Очите му винаги си бяха червени.

Лодките, които прекарваха пътници до острова, напуснаха кейовете на Гуза рано-рано, веднага щом се събраха достатъчно желаещи. Капитаните и екипажите на част от плавателните съдове бяха жени, което очевидно се харесваше на поклонничките. Боша избра една от тези лодки, не защото познавал екипажа, а защото не го познавал, значи и те не го познавали. Веднага щом лодката потегли, той се покатери на сандъците и каците, седна под сянката на платното и придърпа надолу широката периферия на шапката си.

Малката флотилия потегляше към острова рано сутрин и се връщаше привечер, така че пътничките да останат на Лимнос възможно най-дълго. Някои поклоннички оставаха да пренощуват на острова, било в рибарското селце, което обслужваше ордена, било в другото край подвижния мост, а една шепа биваха допускани на територията на манастира, предимно храмови служителки. Пен се кокореше ненаситно през зелените си очила да поеме още и още от вълшебната светлина на морето, докато Найкис не се появи със сламена шапка, взета боговете знаят откъде, и не я нахлупи на главата му, с думите, че щял да се изпържи като яйце, а после го подкара към Боша на сянка.