Читать «Пенрик» онлайн - страница 390

— Не… точно.

— Само последната клетва не е положил — обясни Найкис от негово име.

— Доколкото знам, този вид лекари са най-опитните храмови магьосници.

— Правилно си разбрал — каза Пен. Устните му се стиснаха на тънка черта. Само Найкис знаеше колко дълбок е този негов белег. Боша щеше да продължи с въпросите напосоки, но никога нямаше да разбере защо разговорът е станал толкова неприятен. И то много преди да са стигнали до неизбежната катастрофа, която щеше да се разрази, ако Боша научеше, че Пен е пристигнал в Патос като агент на адрийския дук. Не че катастрофата не можеше да настъпи и по друг повод.

Найкис се намеси рязко, грубо дори:

— Въпросите ти ще получат подробен отговор, ако се срещнем отново за сватбата на Танар и Аделис. Сега обаче е по-добре да не знаеш.

Боша само кимна бавно и прие думите ѝ, без да спори.

Найкис се сбогува с Танар в спалнята ѝ. Двете се прегърнаха.

— Пази се — каза Танар, след като най-сетне я пусна. — Сега съм по-спокойна, след като разбрах за водача ти. Храмов магьосник, сериозно? Че и лекар на всичкото отгоре?

— Той изцери очите на Аделис — каза Найкис. — Палачът си беше свършил работата добре. Очите му направо бяха сварени.

Танар ахна.

— Дори не мога да ти опиша пораженията — продължи Найкис. — Пен на практика съгради наново очите му с помощта на магията си. — Стана ѝ необяснимо приятно, че най-после може да каже на някого. Защото отдаваше дължимото на Пен? Или защото можеше да се похвали с него? Трудно ѝ бе да прецени.

— И сега очите му са добре?

— Вижда идеално. Само изглежда различно отпреди.

Танар кимна. Явно приемаше казаното като здравомислеща жена.

— А този твой симпатичен лекар… предложи ли ти вече?

Найкис се върна мислено към онзи труден разговор, който с Пен бяха провели набързо след пристигането си в Орбас.

— Така предполагам.

— Предполагаш? Или ти е предложил, или не! Как може да не знаеш?

— Добре де, знам. Да.

— И ти какво, още не си го сграбчила с две ръце? Магьосник, лекар, а и тази удивителна коса с цвят на слънце? И толкова висок. А очите му. Вярно ли е, че магьосниците правят удивителни неща в леглото?

— Аз… не знам. Вероятно. — Не добави, разбира се, че генерал Чадро очевидно смяташе така.

— Чудно ми е, че не те гризе любопитство. — Танар изпухтя разочаровано.

— Като теб ли? — Найкис преглътна напушилия я смях, а Танар се усмихна смутено. — Само че Пенрик никога не е сам. Идва в комплект. Неговият демон на хаоса не е просто стихийна сила, а личност, жена. Дори ѝ е дал име. Дездемона.

Танар вдигна ръка към устните си и се изкиска.

— Умно!

— Да, но в главата му живеят двама души вместо само един. Постоянно. — Е, дванайсет… тринайсет, но сега не му беше времето, нито мястото, да се впуска в подробности. — Тя е третият ви гост, Танар, таен гост, когото Пенрик води със себе си навсякъде.

Танар кривна глава.

— Но не е тайна за теб.

— Да, не е.

— И очевидно не е толкова опасна, иначе щеше да ни предупредиш. — Танар вдигна лице и вежди, уж въпросително, но не съвсем.