Читать «Пенрик» онлайн - страница 389

— Късметлия си ти.

Докато Пен седеше и чакаше да изсъхне, а Найкис му вееше, за да ускори процеса, Танар и Боша се върнаха с купчини дрехи, скромни рокли в тъмни цветове. Обясниха, че ги взели назаем от няколко по-възрастни слугини. Основният фактор при подбора, след като Найкис и Танар увих в кърпа влажната коса на Пен и го накараха да пробва дрехите, се оказа дължината, но извън това други промени не се наложиха. Пен влезе в кожата на просветена Рухия много по-лесно, отколкото предния път, когато се опитваше да наподоби външността, а вероятно и вътрешността на куртизанката Мира. Дали просто се учеше бързо… е, в това Найкис не се съмняваше… или Рухия му беше по-близка? И в тази връзка — всичките му съквартирантки ли му бяха еднакво близки?

Още пробваха различни варианти, когато Боша, който успешно държеше присмеха си под контрол, макар Пен със сигурност да забелязваше беззвучните му подхилквания, кимна лекичко и излезе. След кратък спор тримата се спряха на окончателния вариант, с което трансформацията на Пен приключи. Той направи няколко врътки из малката стая, колкото да свикне с новото си облекло. Женствената му походка беше забележително убедителна.

— Вече наистина вярвам, че ще влезеш необезпокоявано в манастира — каза Танар, оглеждайки доволно творението си. — Но как ще излезеш? Сам?

В този момент Боша се върна, навреме да чуе последното, и се облегна на касата на вратата.

— О, ще излезе. Както изтъкна мадам Катаи, той притежава умения. — Найкис вдигна глава и го видя да върти храмовите ширити на Пен около дългия си показалец. — И вече знаем какви са те.

Пен застина, а също и Найкис, чиято кръв се смрази при мисълта колко опасно е да дразниш Пен. Много опасно. Но той само облиза устни и каза спокойно:

— Дай ми ги.

— Разбира се. — Боша му ги подаде с протегната ръка. На разстояние две протегнати ръце, ако броим и тази на Пен.

Танар попита ококорено.

— Това ширити на магьосник ли са?

— Да — отговори Пен едносрично.

— Истински ли са? — Логичен въпрос, предвид заниманията им допреди миг.

— Да.

— Е, това обяснява много — промърмори Боша, скръсти ръце и отново се облегна на касата.

— Богове мили! — възкликна Танар. — Никога не си бях говорила с магьосник. Найкис, ти знаеше ли? Естествено, че си знаела. — Танар изглеждаше силно развълнувана. Боша — не.

— Нормална практика ли е за теб да ровиш в багажа на гостите? — попита Пен.

— А за теб нормална практика ли е да палиш огън без помощта на свещ или подпалка? — попита на свой ред Боша.

Пен не каза нищо.

— Да, прави го постоянно — каза Найкис. И кога самата тя беше свикнала с това простичко удобство дотолкова, че редовно и без да се замисля молеше Пен да го направи, а той ѝ угаждаше с готовност? — О, Пен, съжалявам. Не помислих.

— Няма нищо — каза той, макар и малко сърдито. — И аз не помислих. Или пък не съм видял, че той ме гледа.

— Това отговаря на много въпроси — каза Боша, — но и повдига поне още толкова. Предвид какво друго намерих в багажа ти освен ширитите. Не само магьосник, но и храмов лекар?