Читать «Пенрик» онлайн - страница 387

Евнухът кимна лекичко с вдигнати вежди — физиономия на горд учител? — и девойката тръсна доволно глава.

Усмивката на Пен беше застинала странно.

— А да готвите можете ли?

— О, да. Мама е съгласна с мен, че трябва да усвоя възможно най-много умения. Няма как да наглеждаш добре прислугата, ако не разбираш какво прави. А и никога не се знае какво може да дойде до главата на една офицерска съпруга.

— Една генералска съпруга — поправи я решително Боша, сякаш в продължение на някакъв отдавнашен и безрезултатен спор, — със сигурност ще разполага с подготвена прислуга, която да се грижи за нея.

Найкис се засмя.

— Така си мислят хората. Според мен Танар има по-ясен поглед върху ситуацията.

— С мама сключихме сделка — обясни Танар. — Тя ще плаща за частни учители по мой избор, а аз ще усвоя скучното счетоводство, на което тя толкова държи. Получи се чудесно. Освен с подковаването, признавам.

— Подковаване? — каза Найкис. Не беше чувала тази история. Боша, който очевидно я знаеше от първа ръка, скри устата си в шепа.

— Имахме един много търпелив кон и един много търпелив стар ковач. Уви, търпението и на двамата бързо се изчерпи. Знам, че не мога да направя подкова, но падне ли, ще успея да я закова на мястото ѝ, без да осакатя коня си. И това е нещо. — Огледа се. — Но тази стая ми е любимата.

Найкис каза на Пен да запали пещта, а двете с Танар сложиха престилки и започнаха да бъркат микстури за проба. После накараха Пен да седне на едно високо столче и пробваха различни цветове върху кожата му, докато не докараха нюанс, близък до този на Найкис. Докато Танар приготвяше още помада, Найкис, за втори път, боядиса косата му, но не в червено като преди, а в черно.

— Колко жалко — подхвърли през рамо Танар, загледана в това затъмнение.

— Толкова пъти си боядисвах косата, откакто съм в Седония, че е чудо как още не е окапала — въздъхна Пенрик. — Даже се изкушавам да я обръсна като един вид отбранителна тактика.

— Да не си посмял — каза Найкис и дръпна силно една къдрица, съвсем забравила, че не би трябвало да ѝ пука. Реакцията ѝ не остана незабелязана, ядоса се тя, предвид широката усмивка, която Пен, този плъх, се опита да скрие.

— Използвам специален фиксатор — каза Танар — и боята би трябвало да издържи няколко измивания. Помадата за кожата — също. Но може да оставят следа, ако се отъркаш силно в нещо.

След като се убедиха, че боядисването на кожата върви добре, Танар и Боша излязоха. Найкис нанесе помадата по лицето, врата, ръцете и раменете на Пен, а после се зае с краката, от стъпалата към коленете. Опитваше се да не мисли какво удоволствие ѝ доставя тази задача.