Читать «Пенрик» онлайн - страница 385

„Нека задам няколко въпроса на Найкис.“

Пен ѝ отстъпи контрола над устата си и се обърна.

— Найкис, как изглежда майка ти? Висока, ниска, дебела, слаба? Цвят на кожата, очите и косата?

— Малко по-висока е от мен и не толкова… закръглена. Кожата, очите и косата ѝ са като моите.

— Склонна ли е да запазва самообладание при извънредни ситуации?

— Ами, успя да отгледа двама ни с Аделис. — Вълшебната ѝ усмивка, така рядка напоследък, огря за миг лицето ѝ. — И в добавка, придружаваше баща ми по време на кампании. Била съм много малка и не помня как са нападнали обоза, с който сме пътували тогава, но са ми разказвали. От двете ни майки Дрема винаги е била практичната. Флорма беше по-плашлива. — Така бяха наричали с Аделис Идрене и лейди Флорина, когато били малки. — Предполагам, че майка ми не е имала нищо против понякога и тя да е безпомощната в семейството, но тази роля вече беше заета. Така че през повечето време беше заета да успокоява някого, децата, Флорма или всички ни накуп.

— Ясно. — Пен погледна бастуна на лейди Ксаре, подпрян на стола ѝ. — А в каква форма е, физически? Може ли да ходи, да тича, да се катери, да язди?

— В доста добра форма. Още е на петдесет все пак. Може да прави всички тези неща, макар и не като млад мъж, разбира се. — Замисли се и добави: — Е, чак да се катери едва ли, като имам предвид за какво питаш. Дори като млада. Мен също не ме брой. Но с качването по стълби ще се справим.

— Като гледам, измъкването чрез подмяна може и да се получи — изсумтя Дез.

— Моля? — Найкис вдигна вежди.

— Две поклоннички влизат в манастира да се помолят. Жена и нейната племенница. Мм, братовчедка. Добре де, приятелка. Намираме мадам Гардики и си сменяме дрехите и каквото там друго се наложи. По-късно две жени се отписват в книгата за гости и тръгват към гемията, с която са пристигнали. Само дето жената в килията вече не е мадам Гардики. Аз ще се измъкна в удобен момент и ще ви настигна. — Пен не беше сигурен чий е гласът, който излиза от устата му.

— Какво? — възкликна Найкис. — Ти изобщо не приличаш на майка ми!

— Е, няма как да оставим теб в килията. Ще е като да заменим една златна монета за друга златна монета.

Танар предложи тихичко:

— А аз дали ще свърша работа?

Лейди Ксаре и Боша реагираха в хор:

— Не!

Танар вирна брадичка.

— Бих искала и аз да помогна. В крайна сметка вероятно съм единствената тук, която има право да пие от извора на богинята, нали така?

— Не — повтори Боша. — Нищо не бива да свързва това бягство със семейство Ксаре. Или със сестра ми Хекат, в този ред на мисли. Достатъчно неприятно ми е, че я излагам на риск, пък бил той и минимален. — Изгледа намръщено Танар, после и Пен. — И ако възнамерявате да замесите самия мен в това, извън информацията, която мога да ви дам от разстояние, нека ви напомня, че съм нишка, която води право към семейството.

— Да, а и правите впечатление с външността си — каза Пен. Боша очевидно беше безмилостен и опитен бодигард, безценни качества, които нямаше да свършат работа на тях обаче.