Читать «Пенрик» онлайн - страница 383

Найкис кимна. Пое си дълбоко дъх и разказа накратко за сполетялото ги нещастие, като започна с ареста на Аделис и завърши с връщането му в нейната вила, ослепен и с обгорено лице. Не спомена нищо за гневните крясъци и самоубийствените мисли. Пен реши, че лейди Ксаре и Боша могат и сами да запълнят празнините.

— А каква е вашата роля в тази история, майстор Пенрик? — попита лейди Ксаре.

Найкис прехапа устна, в капан между обещанието си към Пен и нежеланието да лъже жената, приела я в дома си. Пен побърза да се притече на помощ:

— Мадам Катаи ме нае за камериер на ранения си брат. Помагах ѝ да се грижи за него, докато генералът беше на легло, а по-късно, когато зрението му се върна, ги придружих в бягството им към Орбас. — Нищо от изречено не можеше да се нарече лъжа всъщност.

— Пътуването трябва да е било много трудно — отбеляза възрастната дама.

— Да — каза Найкис. Пен остана малко разочарован, когато Найкис не добави колко безценна е била помощта му, но пък нали точно той я беше помолил да не привлича излишно вниманието върху него. Сам си беше виновен.

При този едносричен отговор лейди Ксаре сви устни и не настоя за подробности. Вместо това се обърна към Пенрик.

— За Орбас — ясно. Но защо решихте да дойдете тук, в Тасалон, майстор Пенрик?

Пен се замисли за невъобразимия хаос, в който се беше превърнал животът му, откакто бе стъпил на седонийска земя, и реши да опита с една по-кратка истина.

— Ухажвам мадам Катаи.

Прииска му се Найкис да бе реагирала на изявлението му поне с наполовина толкова широка усмивка като на Танар. Лейди Ксаре също се усмихна, доста сухо обаче. Колкото до Боша, Пенрик не можа да прецени дали евнухът се подсмихва подигравателно, или впечатлението се дължи на обезобразената му устна.

— Отдавна ли се познавате? — попита възрастната дама.

Найкис го изпревари с отговора:

— Не. Запознахме се в Патос.

С все така любезно спокоен глас лейди Ксаре попита:

— Имаш ли му доверие?

Найкис стисна очи, после ги отвори и каза решително:

— Бих му поверила живота си. Колкото до бъдещето си… още не съм решила.

Лейди Ксаре се засмя.

— Умно момиче. — Допи чая си и Боша пристъпи да ѝ налее още. Старата дама се облегна назад и каза: — Трябва да призная, че и аз ще се радвам мадам Гардики да се прибере по живо, по здраво при децата си в Орбас. Стига да имаше начин да стигне някак дотам. С магия, може би?

Пен трепна. Найкис се закашля и посегна към чая си.

— От Суракос разбрах, че в плана ви има някои неясноти.

Пен подозираше, че Суракос е бил доста по-критичен в преценката си.

— Всъщност се надявахме майстор Боша да ни услужи с познанията си, защото, за разлика от мен и мадам Катаи, той е ходил на Лимнос. Като за начало, трябва да знаем подробности както за релефа на острова, така и за отбраната му. Манастирът не ще да е непревземаем като затвор или крепост, щом приема гости и поклонници. Да не говорим, че трябва да снабдяват с храна и други провизии своите обитатели… които са… колко?