Читать «Пенрик» онлайн - страница 381

— И аз винаги съм искала да имам сестра.

— Ами нека направим нещо по въпроса — тихичко отговори Танар.

7.

Ранноутринната светлина, процеждаща се през кепенците, и тихите гласове откъм дневната събудиха Пен. Той скочи от леглото и отиде да надникне през свързващата врата. Боша, бос и без риза, тъкмо затваряше врата към галерията. Крепеше голям поднос, взет от някоя слугиня, и го носеше към кръглата маса.

По диагонал през гърба му имаше дълъг стар белег, допълнително загрозен от нечий несръчен шев. Получил го бе едновременно с онзи на лицето си? Дори не се наложи да подсеща Дез за специалното дълбоко зрение. Раните бяха нанесени с меч. Евнухът се обърна и вдигна рязко лице към Пен. По ръцете му имаше белези със същата давност. „Защитни рани, Дез?“

„О, да.“

Макар и обръгнал от дългогодишните си занимания с човешката анатомия, Пен се посвени да сведе поглед под кръста му. Дез, уви, нямаше такива предразсъдъци, а и панталонът на евнуха не беше пречка за специалното ѝ зрение. Големият белег там изглеждаше по-стар и хирургически чист. Не личеше да е резултат от рана, получена на бойното поле, както се случваше понякога. Извън процедурата върху тестисите Боша беше непокътнат, което не винаги се случваше — пълната кастрация водеше до изпускане и пораждаше онези грозни шеги за смрадливите дворцови евнуси. За което Дез, отчасти чрез Мира, но основно чрез Васия, една от нейните стари седонийски ездачки, знаеше много. „Не искам да слушам за това, Дез.“

„Като щеш — намуси се тя. — Но рано или късно ще научиш всичко, което знаем ние.“

„Не и докато се налага да гледам този тип в лицето.“ По-ясно от това не можеше да ѝ го каже.

Боша, в неведение за този оглед, кимна за поздрав на Пен, който му отвърна по същия начин. Евнухът нахлузи ленена риза с дълги широки ръкави, събрани на дипли при китките, и заръча, докато измъкваше разрошената си от съня глава през горния ѝ край:

— Кажи на дамите, че чаят е готов. Връщам се веднага. Не отваряй вратата. — И излезе бос, с вглъбено в размисъл лице.

Пен се върна в стаята на Боша, която той очевидно не използваше за спалня, облече се набързо, после се върна в гостната и почука на другата врата. Танар подаде глава, благодари, че чаят е готов, и затвори. Последваха тихи гласове и загадъчни шумове, после двете жени излязоха. Найкис изглеждаше чудесно въпреки ранния час. Умората и напрежението от последните дни почти си бяха отишли. Добре.

Найкис беше с обикновена ежедневна рокля, а Танар носеше нещо розово и пърхащо, което Пен, или по-скоро Дез, разшифрова като пеньоар, а не някаква натруфена бална рокля. Освен чайника, кошничката и покритите блюда на подноса имаше само две чаши и Пен деликатно отказа да седне на масата, за да спести на лейди Танар неудобството. Младата жена сигурно би се почувствала длъжна да предложи своята чаша на втория си гост.

Тази социална дилема намери своето разрешение след няколко минути, когато Боша се върна с допълнителни чаши, прихванал ги за дръжките с пръстите на едната си ръка, и с по-голям чайник в другата. Три чаши, забеляза Пен, а не две. Чиниите и кошничката се оказаха пълни с току-що опечени кифлички, нарязано сирене, варени яйца, маслини, грозде, при това в достатъчно количество, за да стигне за всички. Имаше и от онази ужасна сушена риба, която Пен не погледна втори път, за разлика от сътрапезниците си, които очевидно я смятаха за храна. За известно време апетитът измести разговорите около масата.