Читать «Пенрик» онлайн - страница 382

На вратата се почука и Боша стана да отвори. Не изглеждаше изненадан, за разлика от Танар, която подскочи на стола си. Евнухът открехна вратата само колкото новодошлият да влезе. Новодошлата. Боша я поздрави с онзи свой лек поклон с ръка на сърцето — Пен още не можеше да реши дали жестът е ироничен, или е израз на искрено уважение, — и затвори вратата след нея. Найкис и Танар побързаха да се изправят, а Пен последва примера им.

Лейди Ксаре, без съмнение. От Найкис Пен знаеше, че Танар се е родила късно, така както Аделис се бе появил късно в живота на лейди Флорина. Бракът на лейди Ксаре със съпруга ѝ бил втори и за двамата, а той починал, когато Танар била на пет или шест. Било брак по любов, поне според Найкис. Не беше споменала за починали по-големи деца.

Очаквал бе стара жена и въпреки това се изненада. Лейди Ксаре беше прекрасно облечена, слабичка и доста възрастна наистина, посивялата ѝ коса — прибрана на плитки с красиви шноли. Резбованият дървен бастун, на който се подпираше, не беше аксесоар, а необходимост, прецени Пен, когато Боша прихвана жената за другата ѝ ръка и ѝ помогна да стигне до стола.

Бързият оглед на Дез потвърди диагнозата му: „Тазобедрените стави са сдали багажа.“ Докато се обучаваше и практикуваше в Мартенмост, Пен бе отбелязал известен успех в лечението на тези дегенеративни заболявания, убеждавайки ставите сами да възстановят изгубеното с помощта на малки дози горна магия, прилагани в продължение на седмици и дори месеци. Нямаше да остане толкова време тук, така че нямаше смисъл да го обмисля, нали така? Изви устни в предпазлива усмивка, когато жената вдигна поглед първо към него, после и към Найкис, която бе седнала отново по подкана на Танар.

— Милейди — каза Боша. — Познавате мадам Катаи. Позволете да ви представя нейния водач, майстор Пенрик.

— Лейди Ксаре. — Пен се поклони.

— Майстор Пенрик.

Боша ѝ наля чай и се оттегли до стената със скръстени ръце. Пен беше виждал слуги, които буквално се сливаха с мебелировката по този начин. Боша не беше от тях.

— Суракос ми каза, че имаме неочаквани гости — каза лейди Ксаре.

Найкис вдигна брадичка.

— Неканени, боя се. Поднасям извиненията си за това, но предвид обстоятелствата не бих могла искрено да кажа, че се разкайвам за натрапничеството.

— Не съвсем неканени, струва ми се — каза лейди Ксаре и погледна многозначително Танар, която се размърда на стола си, с което отговори на въпроса дали писмото ѝ до Найкис е било изпратено със или без знанието и разрешението ѝ. — Но не и нежелани, уверявам ви. — Трудно беше да се прецени дали и доколко е искрена за последното. — Предвид обстоятелствата. Но наистина не знаем достатъчно за случилото се в Патос, имам предвид новини от първа ръка. — Виж, това беше искрено извън всякакво съмнение. — Знаете как е с дворцовите слухове. Което не е откровена лъжа, е толкова оплетено и неясно, че често е по-лошо и от лъжата.