Читать «Пасажер» онлайн - страница 5

НЮ ЙОРК СИТИ

В настоящето

ЕДНО

Всеки път, когато погледнеше картините, Ета откриваше по нещо ново, нещо, което не бе забелязала до момента.

А уж от години висяха на стената във всекидневната, винаги на едно и също място над канапето, наредени като кадри от филм, посветен на майка и. Случваше се да ги погледне и да усети как стомахът и се свива — не от завист, не от копне , и все пак от някакво сходно некрасиво чувство. Самата тя, придружена от Алис, бе пътувала много, обиколила бе всички международни конкурси за цигулари, но никога не бе зървала нещо, което да може да съперничи на сцените от тези картини. Като тази планина с блестяща пътека, криволичеща през дърветата нагоре към облаците, към забуления в мъгла връх.

Странно как едва сега забелязваше, че Роуз е изрисувала две фигури на пътеката, полузакрити от ярките флагчета, които се ветрееха над главите им.

Очите и неволно пробягаха по другите картини. Гледката от прозорците на първото таванско помещение, в което Роуз бе живяла — на ъгъла на Шестдесет и шеста и Трето авеню. Стъпалата на Британския музеи, осеяни с туристи и гълъби, където бе рисувала портрети на минувачите, след като се завърнала в Лондон. (Тази откраи време и беше любима, понеже майка и бе уловила онзи миг, в който Алис бързала към нея, за да й се скара, задето бяга от училище.) Пищната, мрачна джунгла, протегнала зелени пръсти, за да погали влажните камъни на Терасата на слоновете в Ангкор Том — на осемнадесет години Роуз събрала малко пари и заминала за Камбоджа, където успяла да си уреди работа като участник в археологически разкопки, въпреки липсата на каквато и да било квалификация. Следващата картина изобразяваше Люксембургската градина в лятна одежда, от времето, когато Роуз заминала да учи в Сорбоната. А отдолу, кацнала на облегалката на канапето и подпряна на стената, лежеше новата картина: пустиня по залез слънце, блеснала в розово-златисто, изпъстрена с древни руини.

Ето това бе животът на майка и. Единствените късчета, които Роуз доброволно бе споделила. Ета можеше само да гадае каква история се крие зад новата картина — от много години насам Роуз не намираше време да рисува за собствено удоволствие, а и отдавна бе престанала да използва тия картини като илюстрации към приказките, с които приспиваше малката Ета. Ета трудно си спомняше каква бе майка и по онова време, преди безкраините пътувания и лекции върху наи-новите техники за реставрация, преди безброините проекти на отдела за консервация към музея „Метрополитън, където почистваше и реставрираше творбите на старите майстори.

В ключалката издрънчаха ключове. Ета скочи от канапето и побърза да нагласи възглавниците.