Читать «Пасажер» онлайн - страница 219

Пъхна компаса в гънките на робата си за всеки случаи и се изтегна върху одеялото. Насили се да прогони всички противоречиви мисли, които закръжиха в главата И още щом затвори очи.

Съвсем скоро всичко ще приключи — помисли си тя. — Краят

трябва да е окончателен.  Разтри охлузените си китки и се помъчи да не мисли за Николас. Не се нуждаеше от защитник или спасител. Но безкрайно се нуждаеше от присъствието му.

София се завърна половин час по-късно, или поне на Ета така ѝ се стори, и се отпусна недоволно върху одеялото си. В съседната стая пазителите говореха високо и се смееха. Внезапно Ета да лови позната дума, дума, спомената от Хасан: aswaak.

Aswaak… Драките?

— Наистина ли астролабията създава проходи? — обади се неочаквано София — Мислех, че просто ги разчита.

Ще ти отговоря, ако и ти ми отговориш на един въпрос, помисли си Ета, но в този момент се сети за Николас и внезапно осъзна, че може би няма да се наложи да манипулира София. Не и при положение, че истината бе на нейна страна.

— Да. Сайръс иска да създаде проход назад във времето, до един определен момент, които ще му позволи да спаси първата си съпруга, без да изгуби богатството и контрола си върху останалите кланове. Но ще унищожи бъдещето ни, сигурна съм, за да изгради нещо, което му се струва по-важно. Не можеш да му позволиш да се сдобие с такава власт.

— О, нямам никакво намерение да му я дам — отвърна София. — Особено сега, когато знам колко е могъща — благодаря ти за сведенията, между другото. Господи, това е невероятно. Сега не само ще мога да му натрия носа, но и да му съсипя живота.

— София... — опита се да я прекъсне Ета, но момичето не млъкваше, разтреперано от вълнение.

— Та това е наи-могъщият инструмент на света. Пътешествениците и пазителите не просто ще застанат на моя страна, а буквално ще коленичат пред мен. Няма нужда да му ставам наследник — мога да се върна назад във времето и да го елиминирам от пейзажа.

Ета зяпна от изненада.

— Наистина ли би го убила?

— Не и преди да се разкае, задето не ме избра — отвърна благо София. — Искам да се гърчи, да види как се издигам, докато тои самият пропада. Така че не се тревожи, миличка. Сайръс няма да промени бъдещето ти. Защото аз ще го изпреваря.

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

След близо седем часа люшкане в такт с бавните крачки на камилата, Ета бе впрегнала цялото си внимание върху това да не падне, та не забеляза веднага, че в пустошта започва да се появява рехава растителност. Ако през първата част от пътуването пустинята и се бе сторила гола и пуста, то през последната имаше чувството, че е попаднала сред разпилените, оглозгани и изсъхнали кости на света, които бавно се превръщат в прах. Очите и не спираха да сълзят от свирепите лъчи на слънцето, които се лееха от безоблачното синьо небе.

Но ето че в далечината започнаха да се очертават постройки. Не самият град, а полуразрушената крепост на един от съседните хълмове. Останките, брулени от вятъра и пясъка в продължение на хиляда години, изглежда, бяха с римски произход — море от колони и стотици стълбове, които сякаш подпираха небето.