Читать «Пасажер» онлайн - страница 217

Макар и с отмалели ръце, сякаш към всяка от китките и бе привързана тежест, Ета все пак събра сили да вдигне среден пръст, макар и зад гърба на София.

Кервансараят представляваше проста квадратна построика, подобна на укрепление. Фасадата и бе опасана от безброи колони и арки, а между тях се отваряше голяма порта, през която тъкмо преминаваха група мъже и няколко непокорни камили.

Отвътре изскочиха две момчета, за да вкарат конете им в двора, където ги посрещна възпълен мъж с подпухнало лице и хубава червена роба. Мъжът се обърна към пазителите, но те явно го уведомиха, че София е тази, която държи кесията, понеже мъжът се впусна в дълги извинения на три различни езика, преди София да благоволи да му отговори на арабски.

Кервансараят бе разделен на две части — горен етаж, на които спяха пътниците, и двор, където нощуваха камилите, конете и стоките.

Пристигналият преди тях керван тъкмо бе приключил с разтоварването на стоките и разпрягането на животните. След вечерната молитва мъжете се смесиха с останалите пътници и захванаха да показват стоки, наизвадиха храна.

Вътре бе с пет-шест градуса по-прохладно, отколкото навън. Свикнала с богатите украси, типични и за наи-бедните къщи, Ета с изненада установи, че стаята бе гола като пещера. Нямаше дори врата, а само завеса.

— Така. Ето ти одеяло — София й подаде един вързоп.

Както можеше да се очаква, след като бе прекарало цял ден вързано за гърба на коня, одеялото миришеше точно толкова неприятно колкото и самата Ета.

— Влизаи — нареди и София, когато спряха пред стаята, която щяха да делят. Придружителите им влязоха в съседната. Ета чу как пускат дисагите си на земята, сетне долови шумолене на плат — явно вадеха завивки.

Тя го разпростря върху пода и се приготви да разположи натъртеното си тяло върху твърдата земя.

Поне сме в безопасност — помисли си тя, сетне се поправи, — засега.

— В онази торба има храна — София посочи платнената торба, която бе хвърлила до стената. — Отивам да проверя дали ще можем да сменим конете.

Ета изчака, докато София изчезна зад завесата, и с мъка се завлече до торбата. Извади шепа смокини и откъсна комат хляб колкото юмрука си. Излапа ги набързо и посегна за още. Откъм съседната стая се чу как един от пазителите се изправя в отговор на виковете на София и с недоволно ръмжене се запътва към двора.

Ета огледа дисагите.

София бе оставила всичките си вещи, включително малък пистолет, пари, пътен дневник, златен джобен часовник и джобно ножче.

Компасът, които я бе видяла да използва през деня, бе паднал на дъното на наи-малката торба. Ета се взря в стрелките и се завъртя из стаята, докато не се ориентира къде е север.

През последните няколко часа бе прехвърлила около пет различни варианта на един и същи план за бягство. Щеше да се измъкне, докато останалите спяха, да задигне каквито провизии намереше, да яхне коня и да ги изпревари поне с няколко часа. И когато пристигнеха в Палмира, Ета отдавна щеше да е избягала.