Читать «Пасажер» онлайн - страница 199

Николас сведе поглед към разперените си върху блестящото дърво длани и кимна.

— Както казах, Дамаск е известен като Невестата на земята, но има още една невеста — Палмира, Невестата на пустинята. Струва ми се, че това е вашата цел. И така, стигаме до следващите думи: „която спи вечен сън под небесата“. Някога Палмира е бил перлата на търговията, венец на блестяща цивилизация. Уви, оттогава силно е западнал. Но долината на гробниците все още стои.

Градът, който майка й бе нарисувала.

— Това е мястото — обърна се тя към Николас. — Там ще я намерим. — Сетне се извърна към Хасан: — Има ли начин да стесним кръга на възможните гробници? Много ли са?

— Безброи — отвърна Хасан с извинителен тон. — Не съм ходил там от години, така че не мога да ви кажа. Но Роуз пише да потърсите знака на семейството. Сигурен съм, че ще го познаете, щом го видите.

Ета кимна и се опита да си представи дървото, гравирано върху дневника на майка и. Вдигна замислено ръка и пръстите и несъзнателно се заиграха с хладната перла на едната й обеца.

— Тревожа се — продължи Хасан. — Пътуването от Дамаск до Палмира трае три дни с кон, а с камила още по-дълго. Ако пришпорите конете, може да стигнете и за два, но е опасно — вода няма и ако ги изтощите, ще се наложи да продължите пеш.

— Ще трябва да рискуваме — отсече Николас. — Трябва ни карта, компас, ако имате, вода, храна — можем ли още сега да идем до пазара?

— Ами, да, разбира се, но няма да ви трябва нито карта, нито компас, понеже ще дойда с вас. Ще ви бъда водач.

Николас вече се надигаше, но при тези думи спря.

— Нямаме нужда от водач.

Защо, озадачи се Ета. Нима смяташе, че щом умее да се ориентира в океана, ще се справи и с пустинята? Та предложението на Хасан бе истински дар. И тя поне нямаше намерение да му се изплюе в лицето.

— За мен ще бъде чест — каза Хасан. — Малка група като нашата не е идеалният вариант, но съм готов да защитавам и двама ви с живота си.

— Напълно съм способен... — подхвана Николас, но млъкна, защото Ета сложи ръка на рамото му.

— Надявам се да не се стигне дотам — каза тя, — но приемаме помощта ви. Благодаря.

Осъзнал, че битката е изгубена, Николас тръгна към къщата с широки, решителни крачки и толкова скован гръб, че буквално

усе аха изгаря ия му, гневен поглед — Този човек не обича да губи —

отбеляза Хасан, когато Николас се скри от поглед. Сетне ' се приведе загрижено към Ета. — С удоволствие бих го убил заради вас.

Ета така се стъписа, че едва когато Хасан се разсмя, разбра, че се шегува.

— Напоследък е малко на тръни. Последните няколко дни бяха доста трудни.

— За вас се тревожа повече. Струвате ми се тъжна тази сутрин — продължи Хасан. И макар да бяха горе-долу на една възраст, изражението му бе толкова търпеливо и разбиращо, че Ета се замисли дали да не се възползва от възможността да разтовари тревогите си пред човек, които бе мъдър и прозорлив като самото слънце — човек, който щеше да разбере какво чувства.

— Малко се поскарахме — призна тя. — Закърпихме нещата как да е, но само временно. Разстроен е и реагира остро. Аз също.