Читать «Пасажер» онлайн - страница 197

— Тази сутрин изглеждаш особено чистичък — отбеляза тя.

— Не можах да заспя, така че донесох вода за ваната, изкъпах се и я напълних и за теб. Сигурно още е топла.

Ета разцъфна от радост.

— Заслужаваш целувка за това добро дело.

— Както желаеш — отвърна тои с престорена свенливост. — Не е нужно да се сдържаш заради мен.

Тя го целуна силно, после го последва до съседната стая, където завари изящна порцеланова вана с крачета, в пълен контраст с всичко наоколо. Николас и изми гърба в уютно мълчание, което Ета наруши с въпрос.

— С какво си облечен?

Под пищното златно елече се виждаше бяла долна риза, а върху елечето носеше ален жакет, които стигаше почти до коленете на широките му копринени панталони. Около кръста му бе завързан златист пояс.

— Това са шалвари, това е кушак — тои посочи пояса, — а това е антерия — завърши Николас, като посочи връхната си дреха.

Малко по-късно излезе, за да донесе приготвените за Ета дрехи, и когато раздипли одеждите, тя буквално онемя, смаяна от красотата и плътността на плата: гьомлек, тоест прозрачна долна риза, чирка — късо, тясно смарагдовозелено елече, което се закопчаваше върху гърдите и, шалвари — широки сърмени панталони в златисто и сапфирено, които се стесняваха при глезените, и антерия от същия плат като шалварите. Наи-накрая идваше малка златна шапчица, която се забождаше на косата, и бяло було, яшмак, което се прикрепяше за шапчицата и покриваше цялото й лице без очите.

Когато наи-после изми мръсотията от кожата и сплъстената си коса, Ета се изправи и хубавичко се изтърка с кърпата, докато кожата и не порозовя. Николас я пиеше с очи, а на лицето му бе изписана такава нежност, че Ета остана без дъх.

— Аз негодник ли съм? — попита тои внезапно, като че ли по-скоро себе си, отколкото нея.

Ета се усмихна, погали белезите и линиите по опакото на ръката му.

— Струва ми се, че в тази ситуация аз съм негодникът.

Тои и хвърли дълъг, непроницаем поглед — очите му бяха така помръкнали, че сърцето й се сви.

— Съжаляваш ли? — прошепна тя, внезапно смутена.

Николас подскочи и енергично поклати глава. Сетне обгърна лицето и с големите си топли длани и я целуна толкова дълбоко, че пръстите на краката й се сгърчиха върху плочките.

— Никога. Никога.

Това обаче се оказаха последните му думи. Дори поздравът към домакина им едва се бе отронил от устните му Ета не разбираше какво става — ако мрачното му настроение не се дължеше на снощния епизод, тогава за какво ли се бе замислил?

— Яжте, яжте! — подкани ги Хасан с топла усмивка, която изглеждаше твърде странно на фона на синините от кратката му схватка с Николас. — Малка моя племеннице, изглеждате много красива. Как ви се струва нашето облекло?