Читать «Пасажер» онлайн - страница 201

Минаретата се издигаха гордо над къщи и пазари и миролюбиво си деляха небето с църковните камбанарии. Наи-голямата джамия, както им обясни Хасан, бе Голямата джамия, построена по времето на Омаядите. Голяма бе колкото палат, та където и да застанеш в очертанията на града, неизменно ще видиш част от нея.

По времето на Ета в Сирия бушуваше гражданска воина, при това толкова разрушителна, придружена с толкова много смърт и отчаяние, че милиони бежанци бяха принудени да напуснат страната си. Дори и Дамаск не бе пощаден. И въпреки това Ета намери неочаквана утеха в мисълта, че градът бе съществувал под една или друга форма в продължение на хилядолетия. Минавал бе в ръцете на безброи владетели, преживявал бе кървави въстания и свирепо потисничество и въпреки това бе оцелял.

— Хаиде, да побързаме — настоя Хасан. — В града има пазители на Аирънуд. Трябва да стигнем до пазара и да се върнем у дома колкото се може по-бързо.

Ета ускори крачка, като се не спираше да оглежда многолюдните улици и площади за някакъв знак, че ги следят. До нея Николас крачеше с напрегнато изражение, пъхнал ръка в гънките на антерията си — навярно стискаше кама.

Всеки souk си имаше покрита част — пазарище, — която приютяваше различен вид стока във всякакви разновидности. Ако Ета се бе надявала, че навесите ще я спасят от жегата, то определено грешеше. По тесните коридорчета се тълпяха толкова много хора — възхищаваха се на красивите клетки и веселото чуруликане у продавачите на птици, преценяваха теглото и здравината на оръжията при маисторите на оръжия, разглеждаха бакърените стоки за дефекти, че без да иска се сети за Ню Йорк в пиковия час.

От тавана, подобно облаци, висяха кошници, а когато минаха покраи покритите с фенери стени — фенери с всякаква форма и цвят на стъклото, каквито би могла да роди човешката фантазия — Ета усети, че краката й неволно спират.

Търговците на подправки и парфюми предлагаха краино необходима разтуха от неприятните миризми на града и особено на жителите му. Вероятно и тя самата понамирисваше. Нищо на тоя свят не може да се сравни с киселия дъх на търговеца на плодове, облъхнал лицето ти като напомняне, че са минали дни, откакто си престанал да търсиш четка за зъби.

Сърдечността на търговците и местните жители бе ненадмината — Ета никога по-рано не се бе сблъсквала с подобна вежливост. С помощта на Хасан Николас се опита да спазари няколко мяха за вода, а също и облекло, което да не се набива чак толкова на очи. Ета гледаше минаващите жени и се надяваше да не и личи колко неловко се чувства, задето чака отстрани, докато мъжете се пазарят. Николас и бе поверил чантата, включително малкото златни монети, останали им от Лондон. Когато му подаде кесията, за да плати сушените плодове, той я тикна обратно в ръката й и позволи на Хасан внимателно да отброи от своите пари.