Читать «Пасажер» онлайн - страница 198

Първото, което и доиде на езика, бе „твърде разточително“, но щеше да е несправедливо. Антерията и шалварите бяха изработени великолепно, пластовете сапфирена и смарагдова коприна и сърма бяха невероятно красиви, макар и малко тежки. Въпреки всичко се радваше на дрехите не само защото лондонската и рокля бе станала на парцал, а защото деиствително се чувстваше по-удобно в тях, щеше да и е по-лесно да се впише в обстановката, а също и да засвидетелства уважението си към обичаите на мястото и времето.

— Прекрасни са. Благодаря ви, че така се грижите за нас.

Сетне пое с благодарност тежката чиния и още преди да си е поела дъх, започна да лапа, като нагълта първите няколко парчета нар и смокини почти цели.

Николас се бавеше с яденето — оглеждаше вътрешния двор, озърташе се за несъществуващи сенки и тайни ъгълчета.

— Baha'ar, мои нови приятелю — възкликна Хасан. — Яжте, моля ви. Не държа прислуга в тази къща. Така няма кои да ни изненада. Не съм толкова небрежен.

— Baha'ar? — повтори Николас.

— Моряк — поясни Хасан.

Николас се усмихна сухо и наи-после си отчупи залък от поставения в чинията му хляб.

— Споменахте нещо за загадката?

Уви, Хасан приемаше твърде сериозно ролята си на домакин, за да коментира загадката, преди да се е уверил, че са хапнали достатъчно.

— Та какво за загадката? — настоя Николас. Хасан вдигна вежди.

Ета настръхна от нетърпеливия му тон — сякаш всяка секунда,

прекарана в къщата, бе прахосана на вятъра.

— Благодаря ви — побърза да го прекъсне тя — за прекрасната храна. Бихме искали да чуем мнението ви относно смисъла на загадката.

Хасан май нямаше нищо против нейната проява на грубост.

— Отнеси жасмин на невестата, която спи вечен сън под небесата

— нали така беше?

Ета кимна.

— Опитах се да го разделя на части, за да разбера — започна Хасан.

— Рекох си, „роза“ означава Дамаск. Съществуват много имена за това място. Градът на жасмина, но също и Невестата на земята. Но това изречение... предполага се да пътувате нанякъде, не мислите ли? „Отнеси асмин на невестата.“ Роузи иска да напуснете този град, Града на жасмина. Значи става дума за друга невеста.

— И? — прекъсна го Николас и пръстите му забарабаниха по масата. — Къде да идем?

Хасан вдигна ръка.

— Търпение...

Ръката на Николас се стовари върху масата с такава сила, че чиниите подскочиха.

— Хей! — възкликна Ета, но Николас я прекъсна:

— Всяка секунда бездеиствие ни излага на опасността да бъдем намерени от пазителите — викна тои. — Не желая да поемам излишни рискове и да протакам нещата, та пазителите на Аирънуд да ни настигнат, не и когато сме толкова близо до астролабията. Да не говорим, че имаме краен срок, нали така?

Ета въздъхна, но кимна.

Хасан също кимна.

— Тогава ще побързам. Но, baha'ar, колкото и добре да познавате морето, не познавате тази земя. Пустинята е безмилостна красавица, жестока кралица, която не се кланя никому. Вече мина пладне и не ще можем да потеглим още тази вечер. Ще се подготвим за път и ще тръгнете утре при изгрев слънце. Но първо трябва да чуете какво имам да ви кажа, иначе няма да знаете в коя посока да поемете. Нали така?