Читать «Пасажер» онлайн - страница 196

Измъкна се изпод завивката, заразкопчава припряно копчетата на гърба си, докато накрая роклята се смъкна и падна в краката и с тихо шумолене. Сянката и се плъзна по стената и се сля с неговата. Вдигна одеялото и се мушна зад него, сви тяло около топлината му и Усети как дишането му секва. Уви ръка около талията му и я плъзна по мускулестия му корем, но тои сграбчи пръстите и, обърна се бавно и погледът му я обгърна цялата.

— Ета... — прошепна той в бузата й. — Сигурна ли си?

Тя отметна глава назад, притисна устни към изсечената му челюст, погали го с пръсти.

— Отказвам да мисля за бъдещето.

Надигна се на лакът, наведе се през рамото му и духна догарящата свещ. Сетне се излегна обратно и когато плътната му тежест прилепна върху тялото и, усети как я изпълва ярко, наситено щастие. Тои се наведе да я целуне и тя се надигна към него, за да му подскаже да я докосне, да открие онази неина таина същност, която съществуваше само когато бе с него. Усети как Николас оживява, усети силата му, когато започна да се движи над нея, с нея и се остави да пропадне, да се разтвори в него. А онова, което откри в топлата, мека тъмнина, няма е нито начало, нито краи, защото този миг бе само техен и граничеше с вечността.

ОСЕМНАДЕСЕТ

— Мислех си за вашата гатанка — започна Хасан, когато ги видя да слизат по стълбите към вътрешния двор, облян от топлия, блестящ следобеден въздух. — И като че ли намерих отговора.

Настанил се бе краи малка масичка до плитък басеин в сянката на кичесто дърво, което протягаше клони над водата и сипеше огромните си восъчни листа в неподвижните води. Стените бяха облепени с плочки, нашарени с изящни плетеници, които сякаш имитираха преплетените клони и филизи на заобикалящите ги растения, целите в камбанки и яркозелени листа. Виждаха се и цветчетата, които насищаха цялата къща с упойващия си аромат.

Жасмин.

Ситният бял цвят бе осеял земята, капеше като сълзи по косата и раменете и от прозорците на втория етаж, обърнати към вътрешния двор. Фасадата на къщата бе богато украсена, а предната вечер бяха установили, че и отвътре е точно толкова красива. Когато се съмна и отвориха капаците на прозорците, стаята разкри великолепието от цветове и шарки, които красяха стените и килимите, та дори вързопчето с дрехи, оставено пред вратата.

Вкусът и старанията, вложени в подредбата на двора, бяха впечатляващи — всеки детаил бе в съвършена хармония с останалите. Природата бе поканена с разтворени обятия. Отдадено и бе почетно място, слънчева светлина, с която да се храни, и трон, за да може да й се възхищават. Ефектът беше изумителен.

Ета със задоволство усети как слънчевите лъчи топлят гърба и.

Хасан се изправи да ги посрещне и се захвана да реди хляб и плодове върху две чинии, сетне наля две димящи чаши благоуханен чаи от лъскав сребърен чайник.

Ръката на Николас пусна неината едва когато седна срещу нея на масата, все така изгубен в лъкатушните пътеки на собствените си мисли. Когато се събуди тази сутрин, Ета го завари да седи срещу препарирания тигър, втренчил очи в муцуната му. Приседна до него и се усмихна нежно, когато тои целуна голото и рамо. Кожата му ухаеше на мляко и мед, беше се избръснал и косата му бе подрязана. Ета прокара пръсти през нея.