Читать «Пасажер» онлайн - страница 191

Върна се при леглото, натопи последната чиста кърпа във водата и внимателно я изстиска. Николас се поколеба, но все пак се приближи бавно като боязлив котарак.

Преди да успее да възрази, Ета хвана дясната му ръка и се захвана да мие разранената кожа на кокалчетата му. Драскотините бяха започнали да хващат коричка, но тя искаше да почисти кръвта, колкото се може по-нежно. Пръстите му инстинктивно стиснаха нейните, очите му се притвориха.

—Ще ми се да не беше толкова груб с него — прошепна тя.

— Че тои ни налетя с меч в ръка. Нима очакваш да стоя със скръстени ръце и да не реагирам? — изсумтя той.

— Не, но нямаше нужда да му префасонираш лицето с юмруци.

— Не съм имал такова намерение — възрази Николас. — Тои сам се хвърли срещу юмруците ми. Просто бях застанал на неподходящо място.

— Говориш пълни глупости — уведоми го тя. — Ще му се извиниш ли утре?

— Щом настояваш, но не смятам, че е необходимо. Уважението му към мен се пробуди едва когато се убеди, че съм в състояние да те защитавам. Струва ми се, че се помирихме. А ако смяташ, че никога повече не бих постъпил по същия начин, нека още сега те откажа от тази мисъл. Щом ситуацията изисква да приложа сила, няма да се поколебая.

Ета не желаеше да се карат, а и се струваше, че Николас си търси повод да я отблъсне. Започваше да разбира защо бе реагирал така

бурно, макар очевидно да бе прекалил.

Трябва да му кажа. Николас бе наясно колко са високи залозите. Щеше да разбере, че не могат да върнат астролабията на Аирънуд и да си измият ръцете.

— Трябва да ти кажа нещо...

— Шшт — прошепна той. — Не сега. Не точно сега.

Николас въздъхна, тревогата сякаш го напусна и тои седна на леглото до нея. Наболата му брада прошумоля в косата и, когато облегна буза върху къдриците й.

Нещата не са приключили.

Не е нужно да приключват.

Ела с мен.

Ета преглътна, за да изтика думите обратно в гърлото си. Чувстваше се безкраино уморена, не успяваше да овладее емоциите, които прииждаха с неудържима сила и и пречеха да разсъждава трезво. Истината изкристализира в съзнанието и, крехката надеждица се разгоря, преобразува се и придоби твърдостта на диамант. Истината бе точно толкова абсурдна, колкото и себична, и тя си го знаеше, знаеше го, но това сякаш нямаше значение.

Уважаваше и се възхищаваше на прекрасния му, проницателен ум, усещаше също, че под буреносните облаци на променливите му настроения, под грубите пластове, се крие не но сърце. Не искаше да се откаже от сърцето му, не искаше да се откаже от нищо. Не желаеше да се преструва, че нищо не се е случило.

Ела с мен.

Обърна се и го целуна по шията, по онова местенце, където виждаше трептенето на пулса му.

Ела с мен у дома.

Тои дръпна ръката си, но само колкото да преметне крака и през скута си, да смъкне мръсната превръзка и да се захване да почиства раната на прасеца й.

— Защо излъга Хасан? — прошепна тя.

Не се наложи да обяснява какво го пита.

— Ако съдя по акцента и облеклото му, по всяка вероятност е мохамеданин — подхвана тои, но като видя обърканото и изражение, поясни — последовател на пророка Мохамед.