Читать «Пасажер» онлайн - страница 189

Ета ахна високо.

— Какво намеквате?

— Доколкото схващам, се опитва да разбере дали не си моя конкубина — поясни Николас с мрачна усмивка. — И дали не се нуждаеш от помощ.

— Не! — викна Ета. — Та ние дори не сме от онази епоха, а и как можа да ви хрумне, не Николас е способен на такова нещо...

Хасан видимо се успокои, а Николас побърза да сложи ръка на рамото й.

— Случват се и такива неща, затова се тревожа. В отсъствието на Abbi мои дълг е да ви защитавам. Но ако деиствително господинът е ваш съпруг, както твърди, значи отговорността пада и върху двама ни.

Мога и сама да се грижа за себе си — измърмори Ета.

— Това е самата истина — потвърди Николас, а сетне се наведе да вдигне писмото. Погледна отново изреченията. — Всъщност доста бързаме. „Сладката Роуз“ е в ръцете на Аирънуд. Заплашва да я убие и няма да се поколебае да го направи, ако не разберем къде е скрила една определена вещ. Говори ли ви нещо това изречение? Отнеси жасмин на невестата, която спи вечен сън под небесата, и потърси знака?

— Баща ми обичаше такива загадки, но тази не съм я чувал — Хасан се обърна и тръгна с меки стъпки из стаята, ръцете му се спираха нежно и с обич върху всеки предмет. Вдигна снимката с убития тигър, бръсна няколко прашинки, сетне продължи: — Него вече го няма, но се надявам пак да го видя. Може би не какъвто го познавам, а като млад мъж, които за пръв път открива тази епоха. Възможно е да не ме разпознае, но аз няма да сбъркам. А докато дойде този ден, ще се грижа за семеиството и ви каня да останете като мои гости. Когато отпътувам, можете да използвате дома като ваш собствен.

— Благодаря ви — отвърна Ета. — Но нима се каните да пътувате?

Разполагаха с... Колко ли дни оставаха до 30 септември? Само шест?

— Трябва да ида до Багдад да доведа жена си, братовчедке — обясни Хасан и на лицето му за миг се мярна глуповатото изражение на чисто щастие. Ета за пореден път се опита да прецени на колко години е и реши, че не може да е на повече от седемнадесет. — Самара силно ще се разочарова, ако ви изпусне. Отиде на гости при сестра си и новото и бебе. Ще остана в Багдад, докато продам индигото и перлите, и ще я доведа обратно веднага щом намеря керван, които да ни върне дотук.

— Търговец, значи — обади се Николас.

Хасан кимна и се усмихна малко накриво, понеже едната му буза бе започнала да се надува.

— Съвсем обяснимо. Abbi ми донесе много книги, научи ме на много езици. Англииски, турски, френски, гръцки. И макар да не мога да пътувам като вас, тои ми помогна да стигна далече на собствените си нозе.

— Радвам се, че се запознахме с вас — отбеляза Ета съвсем искрено. Развълнувана бе от мисълта, че във вените на този млад мъж тече неината кръв, нищо, че представата и за света за пореден път бефазбита на пух и прах. — Кога възнамерявате да тръгнете?

— Трябваше да тръгна още преди седмица — отвърна Хасан, — но напоследък пустинята стана опасна. Затова изчаках, но навярно ще потегля съвсем скоро.