Читать «Пасажер» онлайн - страница 190

— Така ли? — учуди се Николас. — И коя е тази пустиня?

Хасан едва не изпусна снимката и се разсмя изненадано.

— Може би сега е моментът да се запознаем като хората? Скъпи мои приятели, позволете ми да бъда първият, които смирено да ви приветства в Кралицата на градовете, Dimashq. Дамаск.

Ета и Николас нямаха представа в колко часа бяха напуснали прохода, но когато Хасан кротко ги уведоми, че е три сутринта, първоначалната му враждебност им се стори доста по-разбираема.

— Починете — подкани ги тои и взе една от свещите. — Утре ще ви покажа къщата, ще ви разведа из града и заедно ще се опитаме да решим загадката на Abbi.

Николас отвори уста и изопна рамене, сякаш се канеше да възрази, но Ета сложи длан на рамото му и го изпревари:

— Благодарим ви. Лека нощ.

Когато Хасан затвори вратата, Николас тръгна към леглото с бързи, твърди крачки. Но вместо да седне, грабна горната завивка и без дори да я погледне, отиде в другия краи на стаята и я разстла върху няколко възглавници.

Нещо остро я проряза в корема. Какво си бе въобразявала? Че ще делят легло? Че ще продължат оттам, където бяха спрели предния ден?

Николас умееше да се отдръпва от околните. И в момента правеше същото, оставил бе мълчанието и обърнатия му гръб да говорят вместо него. Смъкна мръсната си риза и я сгъна спретнато. Ета остро усещаше присъствието му. Сякаш изпълваше цялата стая.

Този Николас бе така различен от онзи, вчерашния, които буквално я бе оставил без дъх с целувките си. Помнеше колко буино думтеше сърцето му. Как топлата вълна на страстта му я бе заляла и отнесла надалече от всичко. Как без да каже и дума и бе дал да разбере, че копнее за нея точно толкова отчаяно колкото и тя за него.

Ета не беше неопитна. Знаеше какво е страст.

Значи и ти чувстваш същото?

Знаеше, че Николас крие много неща и това бе негово право. Показваше малка част от чувствата си дори когато го засипваха с най-грубите, наи-злостните обиди. Но когато бяха сами, усещаше, че започва да и се разкрива, предоставяше и редкия шанс да надникне зад високите стени, с които се бе обградил.

Опита се да прокара пръсти през косата си, но не успя, затова се обърна да потърси старата сребърна четка, която бе зърнала на писалището. И макар мислите и да се въртяха безредно, седна и се захвана да разресва сплетените си къдрици.

Николас бе скочил на крака и крачеше из стаята с ръце зад гърба. На Ета и се струваше, че тежките му мисли приемат плътност и очертания и се изправят между тях. Николас изгаси няколко от свещите в дъното на стаята.

Искаше и се да разбере какво го терзае, но се страхуваше да попита, да не би да се окаже, че мрачното му настроение се дължи на наближаващия край на пътешествието им. Времето им изтичаше.

Ти си тръгваш — помисли си тя, но в същия момент в главата и се обади предателско гласче: — Но не точно сега...

— Ела за малко — прошепна тя.

Николас спря и отпусна ръце. Но не помръдна.

— Моля те. — Тя изрита обувките си и тръгна между разноцветните копринени възглавници, разхвърляни из пода по дълбоките, меки килими. Вдигна легена с вода, които Хасан им бе оставил.