Читать «Пасажер» онлайн - страница 188
Александра Бракен
— И все пак поведението и е било толкова краино — прошепна Ета, като се опитваше да помири образа на тази сърдита млада жена с онази, която я бе отгледала. — Разбирам подбудите и, но... Да промени цялото бъдеще?
Хасан изцъка замислено.
— В началото драките искаха единствено да поставят Аирънуд на колене — да възстановят съвета на клановете, да спасят обичните си хора от робство. Разбирате ли, истинската, оригиналната линия на времето била именно онази, която познавали. Не е ли редно именно тя да пребъде, а не сегашната?
Това означаваше, че Ета бе израснала в променената линия на времето. И всичко, което познаваше, бе продукт на промените, наложени от Аирънуд в домогванията му за власт. В такъв случаи коя линия на времето заслужаваше да съществува? Нейната? Тяхната?
Изведнъж умората съвсем я сломи. Имаше чувството, че главата и е натъпкана с памук, че коленете й са се превърнали в желе.
Стените на стаята рязко се наклониха, но миг преди да се свлече на земята, две силни ръце я подхванаха и я задържаха, докато черните петънца, затанцували пред очите й, не изчезнаха.
— Ета? — лицето на Николас изплува пред погледа й.
— Добре съм, просто.
Изражението на Хасан рязко се смени.
— Кои сте вие, та да се държите така фамилиарно с племенницата ми? Махнете си ръцете, ако не искате аз да го направя!
— Фамилиарно ли? — ахна невярващо Ета, но Николас я прегърна още по-силно и отговори:
— Неин съпруг.
Ета се задави. Николас я побутна предупредително, сетне обгърна раменете и с две ръце в демонстрация на любяща прегръдка. И дори не трепна, когато ьта го настъпи с всички сили.
Но ако тази лъжа бе запалила фитила на гнева й, то въздействието и върху Хасан бе съвсем обратното — думите на Николас мигом потушиха възмущението, разкривило красивите му черти. Всъщност само донякъде.
— Не смятам, че
— Защо не? — тросна се Николас.
— Защото ми се струва, че Ета предпочита да ви хвърли на лъвовете — отвърна Хасан.
Ета побърза да се измъкне от неудобната прегръдка. Колкото и да бе ядосана, нещо — навярно изражението на Николас, така уязвимо, каквото не го бе виждала досега, или фактът, че не би направил нещо такова без разумна причина — я накара да стисне зъби и да премълчи.
— Следващия път, когато се качим на кораб — усмихна се тя заговорнически на Хасан, — ще се погрижа някоя важна част от Николас да иде при акулите.
— Моряк значи — изсумтя Хасан и го изгледа изпитателно. — Пират, не се и съмнявам.
— Капер — поправи го уморено Николас.
— Чувал съм единствено за берберските пирати — заяви Хасан, без да откъсва поглед от Николас. — Никак не са дружелюбни към европеиците, нали разбирате. Търгуват с роби и вкусовете им биват наи-различни. Отвличат хора от Африка. Отвличат и от Европа. А момиче като нея струва много — вижте и кожата, косата, очите. Ще донесе хубава сумичка.
