Читать «Пасажер» онлайн - страница 187
Александра Бракен
Рядкост сред пътешествениците, но времената били изключително урни и трудни, между клановете бушувала воина. Враговете му се възползвали, че Аирънуд я скрил неиде в миналото, за да я предпази от мъстта им, намерили скривалището и, изчакали да доиде година, към която не водел никои от съществуващите проходи, и я убили. С други думи, направили така, че да не може да предотврати убииството и освен ако не предупреди себе си да се върне в 1456 и да изживее цялата година, за да е до нея, когато онези доидат да мъстят. Това, естествено, щяло да промени съдбата му, да прекрои целия свят. Ако беше останал при нея, вместо да подклажда воина и да налага терор, нямаше да успее да си спечели нужната власт и сподвижници, за да се превърне във Велик господар.
Господи. Писмото се изплъзна от ръката на Ета и тупна на пода.
— Предпочел е властта.
Но в това. в това нямаше никаква логика. Обичал бе тази жена така силно, че бе пожертвал синовете и внуците си в търсене на астролабията, за да може да я спаси, и същевременно бе предпочел да запази богатството си, властта и контрола върху клановете.
Излизаше, че единствено, което някога е искал, му е било отнето. Дали винаги е бил така свиреп, или именно смъртта на Минерва го бе лишила от човечност? Щеше ли да е друг човек, ако тя бе оцеляла?
— По-късно се оженил за жената, която родила Огъстъс и Върджил, но. господи! — възкликна Николас. — Явно е подразбрал кои събития са решаващи за успеха му и е установил, че все пак има вариант да се върне и да я спаси. Да предаде послание на самия себе си или дори да предаде астролабията на някогашното си „аз“. А срокът, които ни постави, 30 септември, Минерва е убита на 1 октомври. Очевидно възнамерява да действа веднага.
— Съществуват правила, но правилата могат да бъдат пренаписани, стига да държиш перото — кимна Хасан.
— Ако Аирънуд промени миналото, това не означава ли, че баща ти няма да бъде роден, а съответно и ти? — обърна се тя към Николас.
Той поклати глава.
—Не, означава единствено, че ще бъда отлъчен от своето време — ще бъда запокитен в онази година, която се явява последната обща точка между предишната и новата линия на времето. Бъдещето ми и това на пазителите, а също и твоето, ще бъде поставено под въпрос.
Възможно ли бе една-единствена промяна да нанесе такива катастрофални последици, възможно ли бе едно-единствено деиствие да обърка толкова много неща? Защо един животда струва повече от други? Повече от живота на Алис и Оскар? Повече от живота на милионите, милиарди хора, които живееха и се трудеха на този свят, които чисто и просто нямаше да съществуват или поне нямаше да съществуват както досега?
— Онези
