Читать «Пасажер» онлайн - страница 186

Тя вдигна капачето и изсипа съдържанието му в дланта си. Първото, което изпадна от плика, бе чернобяла снимка на майка и, много по-млада. Облечена бе в училищна униформа, а лицето и бе разцъфнало в миловидна усмивка. Косата и бе накъдрена и прибрана назад, ръцете и лежаха в скута. Усмивката и сякаш криеше някаква тайна.

На гърба на снимката някой бе написал: Роуз, 13 г.

След това вдигна писмо, адресирано до: Ета, сърце мое.

— Знаел сте за това писмо и въпреки това не ни повярвахте? — ядоса се Николас.

— Държиш се неразумно — скастри го Ета. — Как би могъл да е сигурен?

— Аз съм защитник на семеиството — заяви Хасан и изпъчи гърди. — Роуз е любимата дъщеря на сина на Abbi, обичана от всички нас. Когато видях това момиче, си казах, че прилича на Роуз. Прилича на моя татко, англичанина. Има неговите очи с цвета на небето. Но в неговата страна мнозина носят този цвят. При последното си идване Abbi ми се стори стар като пустинята, Бадият аш—шам. Умът му бе объркан, уплашен беше заради страданията на клановете. Не бих рискувал живота й, ако не съм сигурен.

— Разбирам — отвърна Ета, трогната и благодарна, задето Хасан влага е толкова страст и старание, за да защити човека, когото Ета обичаше. — Благодаря ви.

Тя приглади писмото върху коляното си и се огледа за нещо за писане. Ета, сърце мое... поредното нежно обръщение, което майка и никога не бе използвала по неин адрес. Николас побърза да и подаде писалка от чашката на писалището.

— Малко е опасно да се държат всички тия неща на показ — отбеляза той.

Хасан сви рамене.

— Ако някои открие къщата, ще бъде изгорена цялата, ведно със съдържанието.

Ета поклати глава и изрисува очертанията на сърце върху обърканите изречения и прочете онези, които разкриваха истинския смисъл:

Безкрайно съжалявам, но просто нямам друг избор. Опитах се да те защитя, но ако четеш това писмо, значи съм се провалила. Не се доверявай на никого, освен на хора с твоята кръв. Айрънуд ще унищожи бъдещето ти, ще заличи всички и всичко, за да спаси един-единствен живот, а драките не падат по-долу от него. Трябва да бъде унищожена. Никой няма правото да решава какво и как да се случва. Отнеси жасмин на невестата, която спи вечен сън под небесата, и потърси знака. Там ще дойда и аз, веднага щом мога. Прости ми. Обичам те.

Ета вдигна глава и с изненада установи, че плаче.

— Не разбирам. Какво означава това — че Аирънуд иска да спаси един-единствен живот? Чий живот? На Огъстъс? На Джулиън?

Николас, разбира се, знаеше отговора, но Хасан го изпревари.

— На първата му жена. Минерва.

— Какво? — Ета едва се удържа да не скочи към Николас, да го хване за раменете и хубавичко да го разтърси, за да и обясни защо изглежда толкова отчаян, сякаш целият свят бе рухнал.

— Значи иска всичко — пророни Николас. — Дявол го взел, мръсното копеле...

Хасан се прокашля и хвърли многозначителен поглед към Ета.

— За Минерва бил женен само няколко години, когато и двамата били млади — заобяснява Николас. — Не знам подробности, само онова, което ми е разказвал Джулиън. Оженили се по любов, което е