Читать «Пасажер» онлайн - страница 184
Александра Бракен
Но... нима тази къща не принадлежеше на клана Линдън?
Николас посегна към вътрешния джоб на сакото си и младият мъж вдигна зловещо закривено острие.
Работата никак не вървеше на добре — напротив, намирисваше на кръв върху красивите килими.
— Наредено ни бе да доидем тук — отвърна Ета и двамата застинаха. — Роуз Линдън ни праща.
Непознатият рязко се приведе и скочи към нея.
— Наведи се! — викна Николас.
Ета се смъкна на колене, а юмрукът на Николас прелетя над главата и. Докато успее да се изправи на крака, двамата вече се търкаляха по пода, размахваха краиници, блъскаха се в краката на столовете и се опитваха да се цапардосат един друг. Някои събори меча и той отскочи към вратата.
— Престанете! — викна Ета. — Престанете веднага!
Със същия успех можеше да крещи на побеснели кучета — единственият начин да ги разтърве бе да се завре между тях и да рискува да бъде ухапана. Сграбчи сакото на Николас с две ръце и го дръпна рязко назад. Мускулите й се обтегнаха болезнено.
— Николас!
Разтреперан и задъхан, Николас притисна натъртените, разкървавени кокалчета на ръката си към устните. Но като видя, че Ета понечва да се приближи към непознатия, мигом се хвърли да я спре, ала тя тръсна рязко глава. Николас неохотно отстъпи и вместо това отиде да вдигне съборения меч.
— Името Роуз Линдън ви е познато, нали? — попита Ета и протегна ръка, за да му помогне да стане.
Непознатият се дръпна — очевидно жестът й не се прие добре.
— А Бенджамин Линдън? — Започваше да се тревожи да не би Николас да го е халосал така силно, че ушите му още да бучат. Жуженето на насекомите отвън проникваше и в стаята, която сякаш цялата пулсираше от звуци. Ета съжали, че не бе отворила поне единия прозорец, та да пусне наситения цветен аромат и да изпълни въздуха с нещо друго освен страх и пот.
Младият мъж затвори очи и вдиша на пресекулки. Сетне проговори толкова тихо, че Ета се принуди да се приведе напред, за да
Младият мъж, Хасан, не и позволи да му почисти лицето — не и позволи дори да го последва навън, когато отиде за вода и чисти дрехи, така че Николас се принуди да излезе с него и да го наглежда, — но все пак и предаде меча си в знак на добра воля. Докато ги нямаше, Ета се опита да осмисли нещо, което и се струваше съвсем невъзможно.
Вярно, че времето бе относително, но... нима бе възможно прадядо и да има син на неините години? Реално погледнато, Хасан бе чичо на майка и, което го правеше. неин прачичо? Или не, първи братовчед, но две поколения назад?
— Приличате на нея — обади се Хасан и притисна влажната кърпа към лицето си. — Сладката Роуз.
— Защото ми е майка — отвърна Ета. — Познавате ли я?
Момчето кимна, а очите му пробягаха към Николас, които стоеше смръщен зад Ета.
—
