Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 22

- Близнаците са по-различни - каза тя, затваряйки шкафа. - Споделяхме всичко: утробата на майка ни, детската стая, дрехите. Може да ви се стори доста странно, господин Алон, но винаги съм смятала, че аз и сестра ми ще споделим един и същ ковчег.

Тя отиде до хладилника. Нй вратата, закрепена с магнит, се виждаше снимка на двете сестри, облегнати върху парапета на ферибот. Дори Габриел, който Притежаваше художническа преценка за човешката фигура, едва ли можеше да различи едната от другата.

- Снимаха ни на един круиз по Лаго ди Комо миналия август - обясни Паола Андреати. - Наскоро се бях разделила със съпруга си. Ние с Клаудия тръгнахме сами, само двете. Аз платих, разбира се. Служителите във Ватикана не могат да си позволят да отсядат в петзвездни хотели. Беше най-хубавата ми ваканция от години. Клаудия ми изказа съчувствие за предстоящия ми развод, но подозирам, че тайно е била облекчена. Това означаваше, че отново ще ме има само за себе си.

Отвори хладилника, въздъхна тежко и започна да изсипва съдържанието му в пластмасово кошче за боклук.

- В този момент - продължи тя - няколкостотин милиона души по света вярват, че сестра ми се е самоубила. Но никой от тях не знае, че Габриел Алон, бивш израелски разузнавач и приятел на Ватикана, сега седи до кухненската й маса.

- Бих предпочел да си остане така.

- Сигурна съм, че и хората от Ватикана също го искат. Защото вашето присъствие предполага тяхната убеденост, че в смъртта на сестра ми има нещо повече от една разстроена душа.

Габриел не отговори.

- Вярвате ли, че Клаудия се е самоубила?

- Не - отговори той. - Не вярвам, че Клаудия се е самоубила.

- Защо не вярвате?

Габриел й разказа за скъсаната верижка, за обувките и за съвършения правоъгълник върху бюрото на сестра й, където нямаше прах.

- Вие не сте първата, идвала тук тази вечер - обясни той. - Други са минали преди вас. Били са професионалисти. Взели са всичко, което може да се окаже инкриминиращо, включително и лаптопа на сестра ви.

Паола затвори хладилника и се втренчи мълчаливо в снимката на вратата.

- Забелязали сте, че компютъра го няма, нали?

- Не е единственото нещо - промълви тя.

- Какво още?

- Сестра ми никога не си лягаше вечер, без да напише няколко реда в дневника си. Държеше го на нощното шкафче. Вече го няма там. - Паола Андреати погледна за момент към Габриел, без да каже нищо. - Колко време още ще е нужно да позволяваме разпространяването на тази ужасна лъжа за сестра ми?

- Колкото е нужно, за да открием истината. Но не мога да го направя сам. Нуждая се от помощта ви.

- Каква помощ?

- Можете да започнете да ми разказвате за сестра си.

- А после?

- Ще претърсим този апартамент още веднъж, този път заедно.

- Не казахте ли, че са били професионалисти?

- Така е - съгласи се Габриел. - Но понякога дори професионалистите допускат грешки.

♦ ♦ ♦

Те отидоха в дневната и се настаниха сред книгите и папките на Клаудия. Паола Андреати говореше за сестра си така, сякаш говореше за себе си. На Габриел му се струваше, че разпитва труп, надарен със способността да говори.