Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 23
Даниъл Силва
- Използваше ли друг имейл адрес освен ватиканския си?
- Всеки във Ватикана си има личен адрес. Особено свещениците.
Тя изрецитира един адрес в
След като приключиха разговора, те претърсиха апартамента. Киара и Паола се заеха със спалнята, а Габриел се захвана с бюрото. Сега той търсеше така, както си представяше, че е било търсено в часовете след смъртта на Клаудия - чекмедже по чекмедже, папка по папка, страница по страница. Въпреки прецизността си, не откри нищо, което да му подскаже защо някой би искал да я убие.
Но хората, идвали преди Габриел, действително бяха дойуснали грешка; бяха излезли от сградата, без да изпразнят пощенската кутия на Клаудия. Сега Габриел извади пощата от дамската чанта на Киара и бързо я прегледа, Докато намери една сметка за кредитна карта. Разходите бяха бърз поглед в един типичен римски живот, съхранен завинаги, като археологически останки, в паметта на централния банков компютър. Всички разходи му се сториха обикновени, с изключение на един. Изглежда, че две седмици преди смъртта си Клаудия бе прекарала една нощ в хотел в Ладисполи, скучен морски курорт, северозападно от Рим. В един друг живот Габриел бе минавал веднъж през градчето. Не си спомняше нищо друго за мястото освен посредствените ресторанти и плажа с цвят на асфалт. Той върна сметката в плика и поседя няколко минути, а в главата му се въртеше един-едйнствен въпрос. Защо жена като Клаудия Андреати ще прекарва нощта в хотел на италианското крайбрежие, само на трийсет минути път от апартамента й, при това посред зима? Можеше да се сети само за две правдоподобни обяснения. Първото бе свързано с любов. Второто бе Причината за смъртта й.
7.
Отслужиха опелото на третия ден в църквата „Санта Анна“. Светият отец не присъстваше, но след много тайни дебати някъде в залите на Апостолическия дворец беше решено, че личният секретар на папата ще изпълни богослужението. Габриел влезе в църквата, Когато Донати, облечен в бели одежди, приканваше опечалените заедно да четат молитвата за покаяние. Паола Андреати седеше тихо на втория ред с безизразно лице. Присъствието й предизвика видимо безпокойство у колегите на Клаудия; сякаш душата на починалата бе решила да присъства на собственото си погребение. След приключването на месата, докато следваше бавно ковчега към Виа Белведере, тя мина покрай Габриел, без да го погледне. Няколко секунди по-късно Донати направи същото.
В този ден реставрационната лаборатория бе офици-ално затворена, но Габриел реши да се възползва от възможността да прекара няколко спокойни часа насаме с Караваджо. Малко след четири часа той получи съобщение от отец Марк, помощника на Донати, който го молеше да отиде в едно кафене зад Стените на Ватикана, на „Борго Пио“. Когато Габриел пристигна, младият свещеник съзерцаваше дисплея на своето „Блекбъри“, седнал на маса до прозореца. Отец Марк беше американец от Филаделфия. Лицето му излъчваше детска невинност, а очите му бяха като на човек, който никога не е губил на карти, поради което работеше за Донати.
