Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 20

- Работили сте с Клаудия в отдела за антики? - попита тя.

- Не - отговори Габриел. - Помолиха ме да прибера някои папки, които тя е взела от архива. Ако знаех, че сте тук, никога не бих се натрапил във вашето уединение.

Жената, изглежда, прие обяснението. Габриел усети несвойствен за него пристъп на чувствр за вина. Макар да бе обучен в изящното изкуство на лъжата, той разбираемо се безпокоеше да каже една неистина пред двой-ничката на мъртвата жена. Сега двойничката се изправи на крака и тръгна бавно към него под приглушената светлина.

- Откъде ги взехте? - попита тя, кимайки към ключовете в ръката на Габриел.

- Намериха ги върху бюрото на Клаудия - излъга той, а пристъпът на чувство за вина се надигна бавно в гърдите му.

- Намерили ли са още нещо?

- Например?

- Бележка, оставена преди самоубийството?

Габриел с мъка повярва, че тя не каза моята бележка, оставена преди самоубийството.

- Боя се, че за това ще трябва да попитате ватиканската полиция - обясни той.

- Възнамерявах да го направя. - Тя пристъпи по-наб-лизо. - Аз съм Паола Андреати - представи се тя и протегна ръка. Когато Габриел се поколеба дали да я поеме, очите й се присвиха замислено. - Значи, в крайна сметка е вярно.

- Какво?

- Сестра ми ми каза, че вие сте човекът, който реставрира Караваджо, господин Алон. Трябва да призная, че съм доста изненадана да ви видя тук сега.

Габриел хвана протегнатата ръка и откри, че тя е топла и влажна.

- Простете ми - извини се тя, - но преди да пристигнете, миех съдовете. Боя се, че сестра ми е оставила голяма бъркотия.

- Какво имате предвид?

- Нищо в апартамента не си беше на мястото. - Жената се огледа. - Опитах се да въведа някакво подобие на ред.

- Кога разговаряхте с нея за последен път?

- Преди седмица. В сряда. - Отговорът дойде без колебание. - Звучеше изморена, но напълно нормална, изобщо не приличаше на някой, който се кани да...

Тя спря и погледна към Киара.

- Вашата помощничка? - попита тя.

- Има лошия късмет да е омъжена за мен.

Паола Андреати се усмихна тъжно.

- Изкушавам се да кажа, че сте щастливец, господин Алон, но съм чела достатъчно за миналото ви, за да знам, че това не е точно така.

- Не трябва да вярвате на всичко, което четете във вестниците.

- Аз и не вярвам.

За момент тя изучаващо се взря в Габриел. Очите й бяха напълно еднакви с онези, които бе видял по-рано тази сутрин, втренчени безжизнено в купола на базиликата. Сякаш го оглеждаше призрак.

- Може би трябва да започнем този разговор отново - каза най-накрая тя. - Но този път не ме лъжете, господин Алон. Току-що изгубих сестра си, най-близката си приятелка на света. И няма начин Ватиканът да изпрати човек като вас да прибере няколко забравени папки.

- Няма да ви лъжа.

- Тогава, моля ви, кажете ми защо сте тук.

- Поради същата причина, поради която и вие сте тук.

- Опитвам се да разбера защо сестра ми е умряла.

- Аз също.