Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 21

Призракът изглеждаше облекчен, че вече не е сам. За момент продължи да отстоява позицията си, сякаш пазеше пътеката към тайните си. После отстъпи встрани и покани Габриел и Киара да влязат.

♦ ♦ ♦

В дневната цареше академичен безпорядък, с полици, увиснали под тежестта на безброй книги, с ъглови масички, отрупани с оръфани папки и дебели монографии. Излъчваше атмосфера на спешност, сякаш обитателката й е работела нещо и е бързала да спази крайния срок. Паола Андреати бе права за едно; всичко в апартамента изглеждаше странно разхвърляно, сякаш всичко бе местено и после набързо бе върнато отново на мястото му. Габриел отиде до отрупаното бюро и включи лампата.

После се наведе и огледа повърхността на бюрото под яркото осветление. В средата имаше съвършен правоъгълник, около двайсет и пет на четиридесет сантиметра, без никакъв прах. Той вдигна недопитата чаша кафе и я занесе в кухнята, където Киара и Паола Андреати стояха пред мивката, приключвайки с измиването на последните съдове. Никоя от тях не проговори, когато той остави чашата на плота и седна до мъничката маса за кафе.

- Сестра ви вярваща ли беше? - попита той.

- Беше благочестива католичка. Не съм толкова си-гурна дали наистина вярваше в Бога. - Тя вдигна поглед от работата си на мивката. - Защо питате?

- Носеше кръстче.

- То беше на майка ни. Единствената й вещ, която Клаудия поиска. За щастие това бе единственото, което пък аз не исках.

- Вие не споделяте вярата на сестра си?

- Аз съм кардиолог, господин Алон. Аз съм човек на науката, не на вярата. Също така смятам, че в името на религията е извършено повече зло, отколкото в името на всяка друга сила в човешката история. Погледнете ужас-ната съдба на вашия народ. Църквата нечестно ви е дам-госала като убийци на Бога и в продължение на две хиляди години вие страдате от последствията. Сега сте се върнали на родната си земя само за да се озовете вплетени в една безкрайна война. Дали Господ е имал наум точно това, когато е сключил договора си с Авраам?

- Може би Авраам е забравил да прочете написаното с дребен шрифт.

Киара погледна с укор към Габриел, но Паола Андреати успя да се усмихне за малко.

- Ако питате дали сестра ми не би се самоубила заради религиозните си убеждения, отговорът е „да“. Също така смяташе базиликата „Св. Петър“ за свещено място, вдъхновено от Господ. Освен това - допълни тя - аз съм лекар. Мога да позная човек със склонност към самоубийство още щом го видя. А сестра ми не беше такъв човек.

- Някакви неприятности в работата? - попита Габриел.

- Не е споменавала.

- Ами някой мъж? - попита Киара.

- Като много жени в тази страна, сестра ми не успя да намери италианец, подходящ за брак или дори за сериозна връзка. Това е една от причините, поради които аз се озовах в Лондон. Омъжих се за благоприличен англичанин. После, пет години по-късно, той ми даде благоприличен английски развод.

Тя избърса ръцете си и започна да прибира измитите съдове в шкафовете. В действията й се наблюдаваше нещо леко абсурдно, сякаш поливаше градината, докато в далечината се чуваше грохот от гръмотевица, но тези действия, изглежда, й даваха моментно успокоение.