Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 174
Даниъл Силва
- Колко надеждни доказателства имаш?
- Достатъчно, за да стегна
- Как искаш да се справиш с това?
- Ще му кажа да напусне незабавно поста си във Ватиканската банка. Но първо ще му дам възможност да изповяда греховете си.
Генералът се усмихна.
- Винаги съм смятал, че изповедта е нещо добро за душата.
♦ ♦ ♦
Следобед Габриел прекоси реката до избелелия стар дворец в Трастевере, превърнат в избелял стар блок с апартаменти. Все още пазеше ключа. Влизайки във фоайето, той отново провери пощенската кутия. Този път тя беше празна.
Тръгна нагоре и влезе в апартамента. Беше същият, какъвто го остави преди почти четири месеца, с едно изключение: електричеството беше прекъснато. Той седна зад бюрото й, наблюдавайки как пълзящите следобедни сенки бавно завземат вещите й. Накрая, в шест и пет, чу превъртането на ключ в бравата. После вратата се отвори и доктор Клаудия Андреати се понесе към него в здрача.
♦ ♦ ♦
Смъртта на сестра й бе спасила света от катаклизъм и Паола Андреати заслужаваше да узнае цялата истина за случилото се. Не версията на Службата за истината, помисли си Габриел, и със сигурност не и версията на Ватикана. Трябваше да бъде истината без увъртане и без съобразяване с чувствата на силните на деня и могъщите институции. Истина, която можеше да занесе на гроба на сестра си и един ден - в своя.
И Габриел й разказа цялата история за забележителното си пътуване от купола на базиликата „Св. Петър“ до дупката в сърцето на Свещената планина, където откри двайсет и двете колони от Първия храм на Соломон и бомбата, която би могла да предизвика конфликт с библейски размери. Тя мълча през цялото време, скръстила ръце в скута си. Очите, които го наблюдаваха от вечерните сенки, бяха същите като онези, които се взираха в него от пода на базиликата. Гласът, когато накрая проговори, бе същият глас, който му говори за кратко на стълбите във Ватиканския музей в нощта преди смъртта й.
- Какво ще правите с Карло?
Отговорът на Габриел сякаш й причини физическа болка.
- И това ли е всичко? - попита тя.
- Ако италианските прокурори повдигнат обвинения срещу него...
- Знам как работи правосъдната система в Италия, господин Алон - прекъсна го тя. - Делото ще се влачи с години и е много възможно той никога да не влезе в затвора.
- Какво искате, доктор Андреати?
- Справедливост за сестра ми.
- Не мога да ви я дам.
- Тогава защо ме доведохте в Рим?
- За истината - отговори той. - Исках да чуете истината. И не само от мен. Също и от него.
- Кога? - попита тя.
- Утре вечер.
Паола замълча за момент.
- Ако имаше Бог - каза най-накрая тя, - той щеше да умре от същата смърт като сестра ми.
Да, помисли си Габриел. Ако имаше Бог.
50.
Донати звънна на Карло Маркезе късно следобед и му каза, че Христовият наместник иска да говори с него.
- Кога? - попита Карло.
- Довечера.
- Имам ангажимент.
- Отмени го.
- В колко часа?
- Девет - поясни Донати. - Бронзовите врати.
Времето не беше избрано случайно, но Маркезе сякаш
не обърна внимание. Не му се стори странно и това, че там го чакаше отец Марк. Карло беше от хората, които не трябваше да спират за проверка на влизане в сградата. Карло можеше да намери пътя от Бронзовите врати до папските покои.
