Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 175

- Насам - упъти го отец Марк и стисна Карло за лакътя, сякаш вдигаше потир за причастие. Поведе го по Скала Реджа към Сикстинската капела. Там минаха под „Страшния съд“ на Микеланджело с главозамайващата гледка на Апокалипсиса и Второто пришествие на Христа, преди да се отправят надолу през сиво-зеления тунел към базиликата. Когато преминаха от другата страна на извисяващия се кораб, Карло прояви първите признаци на тревога. Тя се засили рязко, когато отец Марк го информира, че няма да използват асансьора, а ще се изкачат по стълбите до купола. Стълбите бяха идея на генерал Ферари. Той искаше Маркезе да страда, макар и малко, по пътя си към опрощението.

Изкачването им отне малко повече от пет минути. Когато стигнаха до най-горната площадка, Карло опита да спре и да си поеме дъх, но отец Марк го сръга към галерията на купола. До парапета стоеше фигура в шлифер и се взираше надолу към пода на базиликата. Когато Карло се появи, фигурата се обърна и го изгледа безмълвно. Маркезе замръзна намясто, а после отстъпи назад.

- Нещо не е наред ли, Карло? Сякаш току-що видя призрак.

Карло се завъртя и видя Габриел, застанал точно там, където стоеше отец Марк.

- Какво става, Алон?

- Съд, Карло.

Габриел застана до Паола. Тя отново се взираше надолу и сякаш не забеляза присъствието на Габриел.

- Точно тук е стояла Клаудия преди смъртта си. Убиецът й е приближил отзад и е счупил врата й, преди да я хвърли през предпазния парапет, за да прилича на самоубийство. Трудното е било да я примами горе в галерията. - Габриел замълча. - Но ти си успял да уредиш това, нали, Карло?

- Нямам нищо общо със смъртта й, Алон.

Декларацията за невинност отекна високо в купола,

преди да заглъхне, както заслужаваше. Сега Карло се загледа втренчено във врата на Паола. Габриел постави нежно ръка на рамото й.

- Онази вечер е трябвало да се срещне с Донати и да му каже, че ти ръководиш престъпната си империя от Ватиканската банка. Но е отменила срещата без обяснение. Тя я е отменила - допълни многозначително Габриел, - защото някой я е извикал в купола на базиликата. Този човек е щял да й даде информацията, от която се е нуждаела, за да те унищожи. Бил е някой, на когото е вярвала, някой, с когото е работила. - Отново направи пауза. - Някой като жена ти.

Карло се опитваше да запази самообладание, но присъствието на Паола не му позволяваше. Той продължаваше да се взира във врата й. Заради това не забеляза генерал Ферари, застанал на няколко метра зад него.

- По някое време онази вечер - продължи Габриел -Клаудия е получила текстово съобщение от Вероника с покана да дойде тук. Тя е звъннала на мобилния телефон на жена ти малко преди девет часа, но никой не е отговорил. Защото телефонът не е бил у Вероника. Бил е у теб, Карло.

- Нищо не можеш да докажеш, Алон.

- Не забравяй къде си застанал, Карло.

Паола изгледа обвинително Маркезе, преди да тръгне бавно из галерията.