Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 176

- Но на кого да се довериш за убийството на най-добрата приятелка на жена ти? - попита Габриел. - Трябва да е бил някой, който е имал свободен достъп до Ватикана, някой, който не е спирал на пропуска, преди да влезе в двореца. - Усмихна се. - Познаваш ли някой такъв, Карло?

- Не вярваш, че лично съм убил бедното момиче, нали?

- Знам, че си го направил. И тя знае - допълни Габриел и погледна към Паола. - Помогни на душата й да намери покой, Карло. Кажи й, че си убил сестра й, за да защитиш поста си във Ватиканската банка. Изповядай греховете си.

Маркезе определено се поокопити от присъствието на Паола. Сега той гледаше Габриел със същата арогантна усмивка, както вечерта, когато се опита да ги убие. Отново бе Карло недосегаемият, Карло, мъжът, неизпитващ физически страх.

- Ти си член на един много малък клуб - продължи Габриел. - Ти си единственият човек, опитал се да убие жена ми, който все още ходи по земята. Ако искаш нещата да останат така, те съветвам веднага да подадеш оставката си във Ватиканската банка. Но първо - допълни, поглеждайки отново към Паола, - искам да й кажеш защо уби сестра й.

- Можеш да получиш оставката ми, но...

- Жена ти вече знае - прекъсна го Габриел. - Казах й всичко, преди Светият отец да тръгне за Йерусалим. Тя ми повярва, защото си спомни, че вечерта, когато Клаудия умря, не е успяла да открие мобилния си телефон.

Включването на съпругата на опонента в играта нарушаваше етичния кодекс на Габриел, но тактиката постигна желания ефект. Алон се възползва от предимството си.

- Тя ще те напусне, Карло. Всъщност, ако трябва да гадая, вероятно го е обмисляла от известно време. В края на краищата никога не те е обичала така, както е обичала Донати.

Това бе достатъчно - Карло вече не можеше да контролира гнева си. Той се втурна към Габриел в сляпа ярост, с неузнаваемо от гнева лице, с разперени ръце. Габриел отскочи светкавично настрани и Карло политна над парапета. Протегна колебливо ръка. Габриел се опита да я хване, но беше твърде късно. Затова сграбчи Паола и запуши ушите й, за да не чуе падането на Маркезе върху мрамора долу. Чак когато генерал Ферари я изведе на терасата на покрива, Габриел погледна надолу. Там видя личния секретар на папата, коленичил върху пода на базиликата, а пръстите му се движеха бавно над челото на Карло. Ego te absolve. И всичко свърши.

♦ ♦ ♦

През следващите два дни Габриел остана затворник зад завесите на малката си гробница в далечния край на реставрационната лаборатория. Другите от персонала го виждаха рядко. Той беше там, когато пристигаха сутринта, и оставаше там, заобиколен от корона блестяща хало-генна светлина, дълго след като те си тръгваха вечер.

Плъзнаха слухове за някаква злополука зад завесите -неочаквана загуба на оригиналния рисунък на Караваджо или може би лошо ретуширане. Енрико Бачи, който все още беснееше, че не можа да си осигури поръчката, настоя за намеса на персонала, но Антонио Калвези отказа. Калвези бе чувал историите за безкрайните сеанси пред платното, когато се виждаше краят. Всъщност преди много години стана свидетел на подобно изпитание във Флоренция, когато Габриел, тогава работещ под фалшива самоличност, се труди двайсет часа без прекъсване, за да завърши Мазачо преди крайния срок.