Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 163

Остана още за секунда във водоема под Кладенеца на душите, изричайки последните молитви на шахид. После, с пистолет в едната ръка и с фенерче в другата, тръгна по тесен древен проход. Той го отведе надолу в земята и назад във времето. Това бе времето преди исляма и Пророка. Време на невежество, помисли си той. Времето на евреите.

♦ ♦ ♦

Първият акведукт свършваше след около петнайсет метра в малък като аквариум водоем, затова те бързо се върнаха обратно до Голямото море и влязоха във втория канал. Само след няколко стъпки Лавон се натъкна на отвор отдясно, водещ до още един проход. Земята бе осеяна с парчета варовик. Ели ги огледа под светлината на лампата си и прокара ръка по ръбовете на отвора.

- Нов е.

- Колко нов?

- Съвсем нов - отвърна Лавон. - Сякаш е издълбан много скоро.

Без да говори повече, той тръгна надолу през прохода, а Габриел го последва. След няколко крачки се появи широка виеща се стълба, очевидно издълбана със съвременни каменоделски инструменти. Лавон се втурна бяс-но напред, а Габриел се опита да го догони, тичайки на няколко крачки отзад. В дъното на стъпалата имаше свод с няколко арабски букви, издълбани в камъка над върха му. Те преминаха под него, без да им обърнат внимание. После, в страхопочитание, се заковаха намясто.

- Какво, по дяволите, е това? - попита Габриел.

Лавон сякаш бе онемял.

- Ели, какво е това?

Лавон пристъпи предпазливо напред.

- Не ги ли познаваш, Габриел?

- Какво да познавам, Ели?

- Колоните — отвърна той. - Колоните от снимката.

- И откъде са колоните?

Лавон се усмихна, останал без дъх.

- „Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет, и висок - трийсет лакти.“

♦ ♦ ♦

- Какво е това, Узи? - попита премиерът.

- Няма да ми повярвате, ако ви кажа.

- Пробвай.

- Ели мисли, че току-що е открил останките от Първия храм. И между другото - добави Навот, - открили са и бомбата.

Премиерът вдигна поглед към видеомонитора и видя хиляди мюсюлмани да се изливат като поток от джамията „Ал Акса“. После погледна към хората, седнали около него, и даде заповед да изпратят полицията и армията.

- По-добре е от алтернативата - заключи Навот, наблюдавайки как първите израелски войски влизат на Храмовия хълм.

- Ще видим.

46. 

ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ, ЙЕРУСАЛИМ

Пещерата беше с размерите на училищен физкултурен салон. Насочил лампата си нагоре, Габриел забеляза грубата електрическа инсталация, увиснала от покрива, и кабела, спуснат надолу по стената до голям ключ. Натисна го и широкото пространство грейна, окъпано в божествено бяла светлина.

- Мили боже - въздъхна Ели Лавон. - Не виждаш ли какво са направили?