Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 161
Даниъл Силва
Логичен въпрос, но в този момент мислите на Габриел бяха другаде. Питаше се защо четирима едри араби с електрически фенерчета слизат към тях по следващите стълби. После куршум опърли ухото му и той получи отговор на въпроса си. Изглежда, съседите бяха чули ударите. „
45.
Всичко продължи само четиридесет и четири секунди, но по-късно Узи Навот твърдeшe, че му се е сторило като повече от час. От ограниченото му място за наблюдение му се стори, че Габриел и Ели са нападнати от цял арабски легион. Обаче Навот бе поразен най-много от дишането на Габриел. То нито веднъж не наруши нормалния си ритъм. И той не проговори, освен на два пъти, когато нареди на Лавон да си наведе главата.
Записите показаха, че Габриел не е отвърнал на огъня почти двайсет секунди след началото на схватката. След първия му изстрел се чу агонизиращ вой, който сякаш се надигаше от самите дълбини на Кладенеца на душите. Пет секунди по-късно Габриел стреля за втори път, след което интензивността на огъня от другата страна рязко намаля. Третият и четвъртият изстрел бяха произведени бързо един след друг и още веднъж някъде в тунела се чу болезнен писък. Още два изстрела в бърза последователност. После огънят престана и се чуваше само мъжки глас, молещ за милост на арабски.
- Кой ви прати тук долу? - Навот чу спокойния глас на Габриел.
- Върви по дяволите! - изкрещя глас на арабски.
Узи чу още един изстрел, последван от писък.
- Кой ви изпрати? - повтори Габриел.
- Имамът - отговори през зъби арабинът.
- Кой имам?
- Даруиш.
- Хасан Даруиш?
- Да... той беше... Хасан.
- Къде е бомбата?
- Каква бомба?
- Къде е, по дяволите?
- Не знам нищо... за бомба!
- Истината ли ми казваш?
- Да!
- Сигурен ли си?
- Да! Кълна се.
Навот чу още един изстрел. После не се чуваше нищо освен тежкото дишане на Габриел.
- Още ли сме в играта? - попита премиерът.
- Засега - отвърна Навот.
- Предполагам, че това отговаря на въпроса дали бомбата наистина е някъде горе.
- Да, господин премиер, предполагам, че е там. Но сега имаме друг проблем.
- Какъв?
- Габриел Алон е в Храмовия хълм само с Ели Лавон за подкрепление.
- Знаеш ли какво ще стане, ако ги докопат?
- Да, господин премиер — отговори Навот, вперил очи в телевизора, в тълпите, изливащи се от джамията „Ал Акса“. - Ще ги разкъсат на парчета.
- Да им наредим ли да излизат?
- Боя се, че е твърде късно.
Тъкмо влизаха в първия акведукт.
♦ ♦ ♦
Той не беше по-широк от телефонна кабинка и висок едва колкото да вървят изправени. Тук-там от пукнатините в стената струяха малки ручейчета, но иначе основата бе суха като костите на Ривка. Лавон се ориентираше по компаса. После започна да брои тихо крачките им.
Каналът се извиваше през варовика като серпентина, което означаваше, че имаха само смътна представа какво ги чака напред. Въпреки че сега се намираха само на няколко метра под повърхността на Хълма, те не чуваха друг звук освен собствените си стъпки и равномерното броене на Лавон. Точно след двеста крачки стигнаха до следващия водоем. Ели спря и се огледа в почуда. Сетне вдигна пръст към устните си, за да предупреди Габриел да пази тишина.
