Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 164

Да, помисли си Габриел, прокарвайки ръка по гладката като стъкло повърхност на наскоро изсечената стена. Действително видя какво са направили. Бяха изкопали огромна дупка в сърцето на Божията планина и я бяха превърнали в частен музей, пълен с всички археологически артефакти, изровени през годините на безразсъдно строителство и тайни разкопки: строителни камъни, ка-пители, колони, остриета от стрели, шлемове, керамика и монети. А сега, поради мотиви, които дори Габриел не можеше да разбере напълно, имам Хасан Даруиш възнамеряваше да взриви всичко това на парчета - а заедно с него и Храмовия хълм.

Обаче за момента Ели Лавон сякаш бе забравил за бомбата. Изпаднал в транс, той вървеше бавно сред артефактите към двата паралелни реда от счупени колони, оформящи центъра на изложбата. Спря и погледна компаса.

- Ориентирани са от изток на запад - отбеляза той.

- Точно като Храма?

- Да - потвърди той. - Точно като Храма.

Ели отиде до източния край на колоните, докосна благоговейно една от тях и продължи още няколко крачки по-нататък.

- Олтарът трябва да е бил тук - заключи той, посочвайки с малката си ръка към празното пространство в края на пещерата. - До олтара е имало ям¹, голямото бронзово корито, където свещениците се измивали преди и след жертвоприношението. В седма глава на „Царе“² е описано много подробно. Казва се, че било десет лакти от единия до другия край и пет лакти високо. Стояло върху дванайсет вола.

- „Три гледаха към север - цитира Габриел, - три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток; морето стоеше върху тях.“

- „И заднищата им бяха обърнати навътре под него“ - довърши Лавон. - Имало е още десет по-малки корита, където измивали жертвите, но ям бил запазен за свещениците. Вавилонците го разтопили, когато изгорили Първия храм. Същата съдба сполетяла двата големи бронзови стълба, които се издигали пред входа на улам, притвора.

- Единият отдясно, а другият отляво - допълни Габриел.

- Десният се наричал Яхин.

- А левият - Воаз.

Габриел чу пращене в слушалката си, последвано от гласа на Узи Навот.

- Опитваме се да стигнем до вас възможно най-бързо

- уведоми ги Навот. - Полицията и армията влязоха в комплекса на Храмовия хълм през източните порти. Срещат съпротива от силите за сигурност на Вакъфа и от арабите, излизащи от, Ал Акса“. Над главите ви се разиграва една много грозна сцена.

- Ще стане много по-грозна, ако тази бомба експло-дира.

- Сапьорите идват с втората вълна.

- След колко време, Узи?

- Няколко минути.

- Намери Даруиш.

- Вече го търсим.

Когато Навот замълча, Габриел погледна към Лавон. Той се взираше към тавана на пещерата.

- Яхин и Воаз са били увенчани с капител, украсен с кринове и нарове - обясни той. - Сред учените се водят дебати дали са били самостоятелни, или са подкрепяли трегер или покрив. Аз винаги съм бил привърженик на втората теория. В крайна сметка, защо Соломон ще сложи портик пред къщата на Бога и ще го остави непокрит?

- Трябва да се махаш оттук, Ели. Аз ще остана с бомбата, докато пристигнат сапьорите.