Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 165

Лавон сякаш не го чу. Направи две тържествени стъпки напред, все едно че влизаше в самия Храм.

- Вратата, водеща отулам в хей кал, основната зала на Храма, била изработена от кипарисово дърво, но стълбовете при входа били от маслинено дърво. Те изгорели, когато Навуходоносор подпалил Първия храм. - Спря и постави нежно ръка върху едната колона. — Но не е успял да изгори тези.

Габриел мина покрай скована набързо маса, отрупана с монети и древни инструменти, и се вмъкна между двете колони. Докосна едната и попита Лавон какво е станало с тях, след като Навуходоносор е разрушил Храма.

- Светото писание е неясно, но винаги се приема, че вавилонците са ги хвърлили през стените на Храмовия хълм в долината Кедрон. - Погледна Габриел с печална усмивка. - Звучи ли ти познато?

- Много - отговори Габриел.

Лавон отиде до другата колона. Тя бе висока около два метра и половина и обгоряла от едната страна.

- „Предадоха на огън Твоето светилище - цитира той Псалом 74*; - съвсем оскверниха жилището на Твоето име.“

- Трябва да тръгваш, Ели.

- Къде да отида? Горе при бунта?

- Проправи си път през акведуктите обратно до тунела в Западната стена.

- И какво да правя, ако се натъкна на още една група воини на Саладин? Да се бия с тях с кирката си като кръстоносец?

- Вземи пистолета ми.

- Не знам какво да правя с него.

- Бил си в армията, Ели.

- Бях фелдшер.

- Ели - възкликна отчаяно Габриел, но Лавон вече не го слушаше. Придвижваше се бавно от колона до колона със смесено изражение на удивление и гняв.

- Трябва да са ги измъкнали от долината през 538 г. пр.Хр., когато Персийската империя е позволила строителството на Втория храм. И когато Ирод е обновил мястото пет века по-късно, той вероятно ги е използвал като част от основите, което обяснява защо Вакъфът ги е намерил, когато са разкопавали тук. Били са твърде големи, за да ги занесат до сметището или да ги хвърлят отново в Кедройската долина, и са ги скрили тук, заедно с всичко останало, което са отмъкнали от планината.—Той огледа широката пещера. - Дори ако можехме да измъкнем този материал оттук, той вече не притежава подходящия контекст. Сякаш е бил...

- Плячкосан — довърши мисълта му Габриел.

- Да. Плячкосан.

- Ще го измъкнем, Ели, но ти наистина трябва да тръгваш.

- Няма да оставя тези неща тук - отговори Лавон. Носеше се от колона до колона, вдигнал лице нагоре. -Съвременните макети и рисунки на Първия храм често слагат покрив над хей кал, но не е имало такъв. Било е открит двор с два етажа стаи от трите страни. А в западния край на сградата е бил давир, Светая светих, където са държали Ковчега на Завета.

Лавон приближи мястото бавно, защото именно там имам Даруиш бе решил да постави бомбата. Не бе обикновена бомба, помисли си Габриел. Цялата Западна стена бе заредена с експлозиви, чакащи да бъдат детонирани. Ако беше нещо по-малко, Габриел може би щеше да успее да го обезвреди, докато някой сапьор му нашепваше в ухото. Но не и това.

- Как, мислиш, са успели да го направят?

- Сигурен съм, че имам Даруиш ще ни разкаже с удоволствие.