Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 160

Това можеше да означава само едно.

Евреите идваха.

♦ ♦ ♦

В продължение на пет минути те биха по стената без прекъсване, Лавон - с чука, а Габриел - с кирката. Габриел проби пръв, отваряйки пролука в тухлите с размерите на юмрук. Свали лампата от каската си и освети пространството от другата страна.

- Какво виждаш? - попита Лавон.

- Водоем.

- Колко голям? '

- Трудно е да се каже, но изглежда около трийсет метра дълъг и пет метра и половина широк.

- Нещо друго?

- Стълби, Ели. Виждам стълбите.

♦ ♦ ♦

Шефът на сигурността от йерусалимския Вакъф беше четиридесет и пет годишен ветеран от „Фатах“ и „Бригадите на мъчениците от „Ал Акса“ на име Абдула Рамадан. Имам Даруиш му звънна на мобилния и му нареди да отиде при водоема под Купола на скалата. Не беше нужно да обяснява шума от почукването.

- Проходът на Уорън?

- Може би - отговори Даруиш. - Или пък е някой от новите, които намериха при незаконните си разкопки.

- Какво искате да направя?

- Слез долу с трима от най-добрите си хора и разбери дали се опитват да стигнат до Харам.

- И ако е така?

- Накажи ги - нареди имамът.

♦ ♦ ♦

Премиерът погледна стенния часовник в залата на кабинета. Два и десет. Погледна към Навот и попита:

- Колко е голяма тази дяволска дупка?

Навот зададе въпроса на Габриел, а после предаде отговора му на премиера и на останалите в залата:

- Не е достатъчно голяма.

- Колко време още ще им трябва?

Навот предаде отново въпроса.

- Не са сигурни.

- Кажи им да побързат.

- Работят с всички сили, господин премиер.

- Кажи им, Узи.

Навот предаде нареждането на премиера да ускорят темпото. После, след като чу отговора на Габриел, се усмихна.

- Какво каза? - попита министър-председателят.

- Каза, че работи с всички сили, господин премиер.

- Истината ли ми казваш, Узи?

- Не, господин премиер.

Премиерът се усмихна неволно и погледна часовника.

Беше 14,12.

♦ ♦ ♦

До 14,15 дупката нарасна до около трийсет сантиметра в диаметър, а до 14,20 бе достатъчно голяма, за да побере раменете и ханша на строен мъж. Габриел се промъкна пръв, ожулвайки ръцете си, а Лавон го последва след няколко секунди. След като наложи отново кипата и каската, той постоя неподвижно за момент, онемял от благоговение. Пред тях се намираше водоемът, а зад него в мрака се извисяваха първите стълби на Ирод.

- Има само една причина този водоем да е тук - обясни Лавон, потапяйки ръка във водата на дългия правоъгълен басейн. - Това е била микве². Очиствали са се ритуално, преди да тръгнат нагоре към Храма.

- Всичко това е много интересно, професоре, но трябва да продължим.

- Остави ме поне да направя няколко снимки.

- Ще спрем на излизане.

Лавон заобиколи края на басейна и хукна нагоре по първата част от древните стълби, а лъчът от лампата му подскачаше по стените и тавана на сводестия проход. Най-отгоре той замръзна отново.

- Виж това! — възкликна, сочейки към няколко реда на древен иврит, издялани в стената. - Пише, че на неверниците е забранено да влизат в дворовете на Храма. Защо да има такъв надпис, ако изобщо не е имаЛо Храм?