Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 159
Даниъл Силва
- Ако бомбата избухне, определено ще бъдем.
Лавон ускори ход.
- Къде точно се намираме? - попита Габриел.
- Ако бяхме на повърхността, щяхме да минаваме през Портата на мрака, насочвайки се директно към източната фасада на Купола на скалата. - Лавон спря и обърна лампата си към двойка колони в камъните. - Тбзи са дорийски - обясни той. - От времето на Ирод са, няма съмнение.
- Продължавай напред, Ели - натърти Габриел и отново го смушка с кирката.
Лавон се подчини.
- В края на този проход - обясни той - има водоем, открит от Чарлс Уилсън, другия велик британски изследовател на древния Йерусалим.
- Като Арката на Уилсън.
Лампата на Лавон се поклати утвърдително.
- Според Уилсън, водоемът е дълъг трийсет метра, широк е пет метра и половина и е дълбок десет метра. След това трябва да видим стълби.
- И ако стълбите са там?
- Ще ни отведат по-близо до повърхността. Оттам трябва да успеем да влезем в мрежата от водоеми и акве-дукти. От инцидента с Прохода на Уорън през 1981 г. знаем, че всички те са свързани. Трябва само да намерим правилните връзки.
- Преди бомбата да експлодира - добави мрачно Габриел.
Повървяха още няколко крачки. После Лавон замръзна.
- Какво има?
Ели отстъпи настрани и разкри груба сива стена, блокирала края на прохода.
- Нещо ми подсказва, че не е от времето на Ирод.
- Не е - съгласи се Лавон. - Според експертното ми мнение, тя е палестинска, от около две хиляди и десета година.
♦ ♦ ♦
- Колко е дебела? - попита премиерът.
- Няма да разберат, докато не започнат да я разбиват - отговори Навот. - А ако започнат да разбиват...
- Палестинците ще ги чуят от Хълма.
Навот кимна.
На премиера му трябваха само няколко секунди, за да вземе решение.
- Кажи им да съборят преградата. Но ако не намерят бомбата до два и трийсет, ще наредя да арестуват имам Хасан Даруиш и да влязат със сила отгоре.
- Израелски войски и полиция на Храмовия хълм?
Премиерът кимна решително.
- Ако го направите - каза Навот, - ще подпалите Третата интифада, докато цял свят ни гледа заради папата.
- Разбирам това, Узи, но е по-добре от алтернативата.
Навот нареди на Габриел да започнат да разбиват.
А те едва бяха направили вдлъбнатина.
♦ ♦ ♦
В същия момент имам Хасан Даруиш стоеше върху западната подпорна стена на Храмовия хълм, вперил поглед в празния площад отдолу. Тревогите във връзка със сигурността бяха нещо обичайно в Йерусалим, но израелците блокираха достъпа до най-святото за юдаизма място само когато вярваха, че предстои неизбежна атака.
Блокирането можеше да е заради съвсем различна заплаха, но Даруиш подозираше друго. Някъде, някак си, заговорът бе компрометиран.
Даруиш се обърна и тръгна по уличката към Купола на скалата. Както обикновено, за петъчните молитви в Харам бяха допускани само жени и старци; Даруиш поздрави неколцина от тях и им пожела мир, преди да се спусне в Кладенеца на душите. Там отвори заключената врата и продължи надолу по стълбите в сърцето на Свещената планина. Миг по-късно той стоеше в един от най-големите водоеми на Храмовия хълм, вслушвайки се в шума от далечно почукване.
