Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 157

- Вече не.

- Знаеш ли какво ще стане, ако Вакъфът ни намери там?

- Всъщност съм по-загрижен от това какво ще стане, ако в подземната пещера между Купола на скалата и джамията „Ал Акса“ избухне бомба.

- Ясно.

- Какво ще стане, Ели?

- Сигурно зависи от размера на бомбата. Ако е с размерите на обикновена самоубийствена жилетка, Свещената планина няма да усети нищо. Но ако е нещо голямо...

- Масуд разруши казармите на морската пехота в Бейрут с най-голямата неядрена експлозия, която светът бе виждал от поколение насам. Той умее да събаря.

Лавон се изправи и отиде до гигантските каменни блокове на Западната стена. Туристите бяха евакуирани; малката синагога, известна като Пещерата, беше празна. Бяха останали съвсем сами.

- Ти сигурно си намерил нещо повече там долу, не само тези стари кости, професоре.

- Сигурно — отговори разсеяно Лавон.

- Можеш ли да ни заведеш там, Ели?

- В Храмовия хълм? - Лавон се усмихна. - Право оттук.

♦ ♦ ♦

Те минаха покрай Пещерата и поеха надолу по стълбите към древен каменен свод, преграден със сиви тухли и хоросан. До него, върху осветена съвременна табела, пишеше

ПРОХОДЪТ НА УОРЪН.

- Кръстен е на Чарлс Уорън, разбира се - обясни Лавон. - По времето на Втория храм е водел от улицата, където стоим сега, в подземен проход. Този проход е водел до стълби. А стълбите...

- ...са водели до Храма.

Лавон кимна.

- През 1981 г. главният равин на Западната стена от глупост наредил на работниците да отворят отново портата, но щом започнали да дълбаят, шумът от чуковете се понесъл през проходите, кънтял във водоемите и се чул горе на Хълма. Арабите го чули много ясно. Веднага се втурнали в тунелите и се разразила малка битка. Израелската полиция дошла на Хълма да възстанови реда. След това Проходът на Уорън бил преграден и си остава така до ден днешен.

- Но очевидно той не е единственият подземен проход до Хълма.

- Не - отговори Ели и поклати глава. - Има поне още един тунел, за който знаем. Открихме го преди две години. Намира се на около четирийсет и пет метра нататък. - Той посочи на север по протежение на стената. - И планът му е идентичен с Прохода на Уорън.

- Защо не е бил обявен публично?

- Защото не искахме да започне друг бунт. Шепа израелски археолози получиха разрешение да прекарат няколко минути вътре, преди да бъде запечатан.

- Ти един от тях ли си?

- Щях да бъда, но имах друг ангажимент.

- Къде?

- В Москва.

- Иван?

Лавон кимна.

- Колко е дебела преградата на новия тунел?

- Не е като тази - отговори Ели, потупвайки по грапавите тухли. - Дори археолог с капризен стомах може да мине безпроблемно. А корав тип като теб трябва само да размаха чука няколко пъти.

- Ами шумът?

- Проповедта ще го заглуши - поясни Лавон. - Но има друг проблем.

- Какъв?

- Ако бомбата избухне, докато сме в недрата на Храмовия хълм, ще Свършим като Ривка.

- Има и по-лоши места за погребение, Ели.

- Ти не каза ли, че това място е само куп камъни?

- Казах - отвърна Габриел. - Но те са моите камъни.

Лавон замълча.

- За какво си мислиш?

- За колоните.

- Дай ми чук и фенерче, Ели, и ще те заведа да видиш колоните.