Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 150

- Би изгубило смисъл в превода - отговори Габриел.

- Толкова ли е зле?

- Боя се.

Първата спирка по Кръстния път се намираше на малко стълбище до началното училище „Умария“, ислямско медресе, където някога учил прочутият палестински терорист Абу Нидал. На това място, според Евангелията и християнската традиция, Пилат Понтийски, префект на тогавашната римска провинция Юдея, осъдил Христос на смърт чрез разпъване на кръст. Сега, почти две хилядолетия по-късно, Негово Светейшество папа Павел VII стоеше на същото място със затворени очи и каза:

- Прекланяме се пред теб, о, Христе, и те възхваляваме.

Донати и останалите от делегацията, заобиколила папата, коленичиха незабавно и отговориха:

- Защото чрез Светия кръст ти изкупи греховете на света.

Габриел си погледна часовника. Дванайсет и пет. Една мина, още тринайсет.

♦ ♦ ♦

Офисът на имам Хасан Даруиш имаше два прозореца. Единият гледаше на юг - към Купола на скалата и джамията „Ал Акса“; другият гледаше на запад - към Виа Долороза и към кубетата на църквата на Божи гроб. Обикновено Даруиш пускаше плътно щорите на втория прозорец, за да не му се налага да гледа онова, което смяташе за гнусен храм на политеизма. Но сега, в най-трагичния ден от християнския църковен календар, той стоеше там сам, наблюдавайки глупавия дребосък в червено и бяло, водещ процесия от маймуни и прасета¹ по улицата на скръбта. Миг по-кьсно, когато папата влезе в „Църквата на бичуването“, Даруиш пусна щорите с доволно трясване и отиде до другия прозорец. Куполът на скалата, символът на ислямското господство над Божия град, изпълваше хоризонта. Даруиш хвърли поглед към часовника си. После завъртя нервно броеницата си и зачака земята да се раздвижи.

♦ ♦ ♦

На булевард „Цар Саул“ Дина Сарид бдеше по съвсем различни причини. Стаята, където работеше, нямаше прозорци и никакъв изглед освен към стените. В момента те бяха отрупани с фрагментите от операцията, току-що приключила успешно във Виена. Всичко беше там, подредено от начало до край, стъпка по стъпка, връзка по връзка - от Клаудия Андреати до Карло Маркезе, от Карло Маркезе до Давид Жирар, от Давид Жирар до Масуд Рахими, от Масуд Рахими до четиримата терористи от „Хизбула“, умрели пред виенската синагога. Но дали операцията на Иран и „Хизбула“ наистина беше свършила? И дали историческата синагога във Виена бе истинската й цел? След часове на трескаво изследване и анализ сега Дина се страхуваше, че отговорът и на двата въпроса е категорично „не“.

Проучването й започна малко след седем часа предишната вечер, когато Подразделение 8200 засече и разшифрова приоритетно предаване от щаба на ВЕВАК до всички ирански централи и бази по света. Съобщението съдържаше само четири думи:

КРЪВТА НИКОГА НЕ СПИ.

Думите не означаваха нищо за математиците и компютърните гении от Подразделението, но Дина, специалист-ка по ислямска история, веднага разбра, че иранците са взели фразата от Саладин. Казани на любимия му син, Захир, думите представляваха предупреждение срещу използването на ненужно насилие. „Предупреждавам те да не проливаш кръв, да не се опиваш от нея и да не свикваш с това - беше казал Саладин, - защото кръвта никога не спи.“